Фирмата "Прайсуотърхаус Купърс", която отговаряше за отпечатването на текстовете за наградените филми на церемонията по връчването на наградите „Оскар”, се извини за това, че водещите Уорън Бийти и Фей Дънауей са получили грешен плик с победителя в категория „най-добър филм”, съобщи usatoday.com.

Вместо на "Лунна светлина" статуетката беше връчена на екипа на "La La Land". Хората излязоха на сцената, държаха благодарствените речи и по средата се наложи да им отнемат наградата и да я дадат на екипа на "Лунна светлина". 

„Искрено се извиняваме на „Лунна светлина”, "La La Land”, Уорън Бийти, Фей Дънауей и зрителите за грешката, направена при обявяването на най-добрия филм”, посочва фирмата в специално изявление. В него се казва още, че се прави разследване как в ръцете на Уорън Бийти е попаднал грешен плик - за най-добра актриса в главна женска роля вместо за най-добър филм. От компанията заявяват, че страшно съжаляват за конфуза.

Бийти също сгреши, защото не вникна в написаното на картончето: "Ема Стоун, "La La Land", а се подведе по името на филма. Дънауей пък изобщо не погледна написаното, а след многозначителен поглед на колегата си директно обяви мюзикъла за филма на годината. 

 

  • НА ФОКУС

    За политиците и културата (без бахура)

    „Защото много от големите постижения на цивилизацията тръгват от Европа. Свободната, либерална демокрация е само едно от тях, не най-маловажното. Тя гарантира свобода на словото, равноправие. Гарантира разделението на властите. Гарантира свободата в изкуството...“ 

„Писателят, ако е човек на изкуството, признава неща, за които другите нямат смелост.“

Елия Казан, американски режисьор и писател, роден на 7 септември преди 117 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

По хълмовете на времето и отвъд тях (ревю)

 

„Варко“ е доказателство за писателска зрялост на Емил Андреев и неподправеното му майсторство.

Свободата на изразяване (ревю)

 

Романът на Ванцети Василев „Всичко е джаз“ се чете на един дъх. Писан с перо, потопено в болката и радостта на най-съкровените преживявания на автора...

Единствената писателска грешка (ревю)

 

„Позиции 2020“ – Уелбек срещу Сартр, политиката и самия себе си