ПЛАМЕН АСЕНОВ, "Свободна Европа"

Оскар Уайлд (1854 - 1900) - писател и драматург 

Произход: Дъблин, Ирландия, богато, интелектуално англо-ирландско семейство

Образование: домашно - от учители французин и германка, Тринити колидж – Дъблин, класическа литература и философия в Оксфорд

Интереси: литература, езици, философия

Прочут с: изключителен ексцентрик и парадоксалист, денди, част от декадентската вълна в изкуството

Най-известни творби: роман - „Портретът на Дориан Грей“, къси разкази и приказки, поемите „De Profundis“ и „Балада за Редингската тъмница“, комедии - „Колко е важно да бъдеш сериозен“, „Ветрилото на лейди Уиндърмиър“

Признание: един от най-прочутите писатели от Викторианската епоха

------

„Името му значи Див, но поезията му е питомна” – тази гадна литературна критика е публикувана през 1881 г. в „Пънч” по повод „Стихотворения”, първата поетична книга на Оскар Уайлд – великият ирландски парадоксалист, който разбуни естетическите и опита да разчупи моралните норми във Викторианска Англия, заради което умря във Франция низвергнат и самотен.

Но светът помни Уайлд не точно заради поезията. Пиесите му, например „Колко е важно да бъдеш сериозен”, и досега са на всички сцени. Благородните девици помнят пък приказката „Славеят и розата”, в която любовта побеждава, но плаща със смърт.

Романът му е единствен, но е „Портретът на Дориан Грей”, стълб на модерната литературна епоха. А афоризмите му загърбват стария свят на парадокса и поглеждат в лицето на новия свят на абсурда, чието раждане се осъзнава 50 години по-късно.

„Всеки в края на краищата се оказва някой друг”, твърди Оскар Уайлд. Вероятно и досега, независимо дали е в рая или в ада, той се усмихва, щом се сети за тази си мисъл, чрез която веднага разбираме кой е самият той.

„Всички сме в канавката, но някои от нас гледат към звездите”, скромно заявява Уайлд. Как да му простиш такава скромност? Нито днес бихме му я простили, нито му я прощава тогавашното висше общество. То, както казва писателят, се състои изцяло от красиви глупаци и умни психопати, които знаят цената на всичко, но не и стойността на каквото и да било.

Оскар Уайлд е краен индивидуалист и иска да бъде обичан от всички; естет, който продава не само идеи и литература, но и живота си като артистичен продукт; мислител, според когото декадентството е естественото състояние на околния неестествен живот. В упадъка Уайлд е в собствени води – но накрая се дави в него.

„Единственият начин да се отървеш от изкушението, е да му се поддадеш”, твърди в „Портретът на Дориан Грей”. Знае го, защото вече се е поддал.

Името му е Оскар Фингъл О`Флайърти Уилис Уайлд. Роден е през 1854 в Дъблин. Баща му е лекар, пише книги по медицина, археология и ирландски фолклор. Майка му е ирландска националистка, пише поезия и е привързана към гръко-римската античност.

Оскар расте в среда, пълна с култура, книги, картини, история и прочути хора. До девет учи вкъщи - освен ирландски и английски, знае немски и френски. На 16, в Тринити колидж, учи старогръцки и латински, а в Оксфорд - култури и философия. Там става истинско денди и ексцентрик.

Свикнал да бъде първи в колежа, в Оксфорд той получава първи шамар - не е приет в Oxford Union Society, общество за дебати. Но пък е приет в масонската ложа „Аполо” и масонството му харесва.

„Ще бъде наистина жалко да го изоставя, когато се откажа от протестантската ерес”, казва той. Да, нарича родната си англиканска църква „ерес“, защото все повече се интересува от католицизма и смята да се покръсти. Не го прави най-вече заради силния си индивидуализъм.

Като малък, мама често облича Оскар като госпожица. В Оксфорд, а и след това, той носи необичайната за тогава дълга коса, облича се екстравагантно, развива „естетски” и „декадентски” теории – че изкуството се твори заради самото изкуство.

„Има само едно нещо, което е по-лошо от това хората да говорят за теб и то е да не говорят за теб”, казва. Но за него говори цял Лондон, а и цяла Америка – заради лекциите му върху новия английски естетизъм и пиесите. Още никой не се вълнува от хомосексуалността му, защото не е публичен факт.

Въпреки момичешките дрехи в детството, Уайлд от дете е влюбен във Флори Балкъм, която му разбива сърцето. Има нещастна любов с актрисата Лили Лангтри и щастлива, но кратка – със Сара Бернар. Ходи при проститутки и вероятно от тях хваща сифилис. На 25 среща Констанс Лойд, а след три години ѝ предлага брак. Междувременно прави всичко, за да излекува сифилиса и лекарят го уверява, че това е факт. Констанс ражда сина им Сирил, но сифилисът се връща. Тогава Уайлд прекратява сексуалните отношения с жена си и на 32 се насочва към мъжете.

По темата има достатъчно информация - Оскар Уайлд отдавна е икона на гей обществото.

За живота и съдбата му обаче е фатална връзката с Алфред Дъглас. От чисто сексуална, тя се превръща в духовна близост, докато и двамата имат много други любовници. Но бащата на лорд Алфред, маркиз Куинсбъри, опитва да прекрати тази история. Един ден праща предизвикателна картичка, адресирана: „За Оскар Уайлд, позиращият содомит”.

Уайлд завежда дело за клевета, но маркизът води в съда мъже, които свидетелстват за сексуални контакти с него. Тогава в Англия хомосексуланите отношения са престъпление, той получава две години строг тъмничен затвор и ги излежава реално.

Щом излиза - болен, унизен и отритнат от всички, Уайлд заминава за Франция, където пише последната си книга, „Балада за Редингския затвор”.

Рединг иначе е красиво градче на около 60 километра от Лондон, но в тъмницата Оскар Уайлд пада, удря си лошо главата и вероятно това води до острия менингит, от който умира няколко години по-късно. На гроба му е изобразен необичаен ангел – може би онзи, който му помогна да напусне тази наша сцена, чиято постановка, както сам твърди, е твърде слаба.

 

Снимките са от Уикипедия

„Религиите имат склонността да изчезват, когато късметът споходи човек.”

Реймон Кьоно, френски поет и писател, роден на 21 февруари преди 121 години

Анкета

Ще подарите ли книга за Коледа?

Да, както винаги - 80.8%
Да, за първи път - 0%
Не, предпочитам друго - 15.4%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Най-дългата нощ" - майсторска работа. И днес се гледа с удоволствие

 

Филм на Въло Радев от 1967 година, по сценарий на Веселин Бранев, оператор Борислав Пунчев, музика Симеон Пиронков

Задругата на Бялата богиня

 

Концерт на сър Брин Терфел, Мила Михова и Софийската филхармония с диригент Найден Тодоров, Зала „България“, 28.І.2024 г. Сред присъстващите на концерта нямаше нито един глупак.

„Чист късмет“ – най-новият филм на Уди Алън

 

Филмът следва стъпките на „Престъпления и прегрешения“ (1989) и „Мач пойнт“ (2005) – и двата на ръба на романтичната комедия и криминалната драма