На 25 май 1895 г. ирландският писател Оскар Уайлд е осъден заради хомосексуланост и содомия, припомни deutschlandfunk.de. Наказанието му е 2 години затвор с тежък принудителен труд, забрана да държи речи, да пише, сваляне на пиесите му от театрите. Започва лов на вещици. 

Биографът на талантливия писател и драматург - Монтгомъри Хайд пише: "Множество хора буквално танцуваха от радост. Няколко проститутки вдигнаха полите си от радост с крясъци: "Сега ще му докарат накрая правилната подстрижка!". 

Уайлд, напуска като осъден съдебната зала, в която е влязъл като обвинител срещу бащата на импулсивния си любовник Алфред Дъглас - Бози. Той го е наклеветил, че е содомит. Лорд Куинсбъри обръща процеса, като намира свидетели от средите на проститутките, че писателят е хомосексуалист.  

Многократно на Уайлд му е предлагана помощ да избяга от затвора. През ХIХ век затворниците били откарвани с последния влак до Дувър и изпращани с кораб за Франция. Необяснимо е защо писателят не се е възползвал от тази възможност. Истината е, че Уайлд попада в затвора не толкова заради половите си странности и екстравагантности, а заради безпощадната си критика на късновикторинското общество с неговите преструвки и цинизъм. 

Писателят излиза на свобода на 19 май 1897 г. с пречупена душа и не след дълго умира в бедност и самота. В писмата си от затвора, публикувани под заглавието "De Profundis", той пише изгубил всякакви илюзии: 

"В моята собствена трагедия всичко е грозно, долнопробно, отблъскващо и без стил. Ние сме смешници на страданието. Клоуни с разбити сърца. Карикатури, които само дразнят мускулите на смеха."