До края на юли известните режисьори Оскарас Коршуновас и Тимофей Кулябин последователно ще гостуват в България. Те ще проведат поредица предварителни срещи с актьори и други представители на Народния театър във връзка със спектаклите, които  подготвят за Голяма сцена на Народния театър. Текстовете, които ще бъдат поставени, вече са избрани, а премиерите ще бъдат през сезон 2024/2025.

За Оскарас Коршуновас това ще бъде първи спектакъл, създаден в България, с български актьори. Тимофей Кулябин вече е работил с актьори от трупата на Народния театър – при реализацията на спектакъла „Нора“ по Хенрик Ибсен.

Стремежът на Народния театър е такъв тип творчески работилници и работни срещи да се провеждат всяка година в творческата база на театъра извън столицата. По този начин, освен че значително се ускорява процесът по подготовка на спектаклите – част от програмата на театъра за устойчиво позициониране на европейската театрална сцена, артистите получават възможност за обмяна на опит и идеи в неформална среда.

 

ОСКАРАС КОРШУНОВАС е един от най-значимите литовски и европейски режисьори. Роден е през 1969 г. През 1999 г. основава независимия театър ОКТ („Театър на Оскарас Коршуновас“). Спектаклите му се играят по цял свят, като негови постановки често са част от програмата на фестивала в Авиньон. Още с първия си спектакъл „Тук ще бъде там“, 1990 г., печели награда на Единбургския фестивал. През 2001 г. получава престижната Европейска награда „Нови театрални реалности“. През 2009 г. му е присъдено почетно звание Кавалер на Френския орден за литература и изкуства. Кавалер е и на Ордена „Полярна звезда“, Швеция. Удостоен е с отличието „Златния кръст“, Полша.

ТИМОФЕЙ КУЛЯБИН е роден през 1984 г. През 2007 г. завършва режисьорския факултет на Държавен институт за театрално изкуство в Москва. От 2007 г. работи в Новосибирския академичен театър „Красный факел“, а през 2015 г. оглавява театъра, като става най-младия главен режисьор в Русия по това време. Ръководи театър „Красный факел“ до февруари 2022 г., като  през това време реализира поредица постановки, в които предлага радикални съвременни интерпретации на класически текстове, което му носи редица театрални награди, сред които и „Златна маска“.

Поради антивоенната си позиция Кулябин е принуден да напусне поста главен режисьор на театър „Красный факел“, а постановките му в Русия са отменени. Сега живее в Европа, където създава постановки за емблематични театрални институции като „Дойчес театър“ в Берлин, театър „Дайлес“ в Рига, „Шаушпилхаус“ в Цюрих, „Резиденцтеатър“ в Мюнхен и др.

  • ДЕБЮТ

    „Вяра на баба Вера“ – книга за всяка баба и внучка

    Симпатичната история е разказана от Вяра Георгиева, която дебютира в жанра. Своя дебют като илюстратор на детска книга прави и художничката Габриела Петкова, която печели първия по рода си конкурс, организиран от издателството.

  • СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ

    „Оръжията и човекът“, Анна Каменова и… фактите

    „Който бе чел и който не бе чел пиесата измежду тези синковци, разпространяваше заблудата, че Шоу написал тази пиеса само защото мразел българите… Но никой от тях не бе прочел предговора и не бе забелязал, че Шоу говори с топло чувство за „храбра малка България“, която без да насърчава милитаризма, може да бъде героична.“

„В любовта всички се нуждаем да упражняваме само едно: да си даваме свобода един на друг.”

Райнер Мария Рилке, австрийски поет, роден на 4 декември преди 149 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.

Патриот: автобиографията на Алексей Навални

"Още преди да прочета "Патриот" смътно знаех отнякъде, че фамилията Навални е украинска (укр. Навальний), но не си бях направил труда да проверя това и да се информирам в кое поколение е връзката с Украйна" -  Владимир Сабоурин