Световноизвестният блус певец Оскар Бентън е починал на 71-годишна възраст в дома си в Имуйден. Причината за смъртта му е сърдечен арест.

Тъжната новина е съобщена от екипа на музиканта. Той беше наричан "кралят на белия блус"

Оскар Бентън бе в дълга кома след инцидент през 2010 година, точно когато се бе завърнал към кариерата си след дълго отсъствие от сцената. Мина период на борба за живот и когато бе обявено, че той повече не може да концертира, пее и записва, най-неочаквано се завърна на сцената. Оттогава датира и сътрудничеството му с групата Johnny Feel Good, като един от китаристите - Джони Лапорте е и автор на новите му песни. Заедно концертират в Холандия, Франция, Румъния и Турция.

Певецът, чието истинско име е Фердинанд ван Еис, прави своя пробив в края на 60-те години с групата "Oscar Benton Blues Band".  Недерландецът основава групата през 1967 година. Издава 3 албума с нея като световен хит става песента му „The Bensonhurst Blues“. 

Тя е и част от музиката на два филма – „За кожата на едно ченге“ с Ален Делон през 1979 г. и „La Buche“ през 1999 г.

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

„Злодеите могат да бъдат унищожени, но нищо не може да се направи с добрите хора, които са упорити в заблудите си.“

Артър Кларк, английски фантаст, роден на 16 декември преди 108 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

Последните дни на Хемингуей

 

Съвременният френски писател ни предлага „документален“ роман за последната година от живота на великия бикоборец. Хронологическият отрязък от 12. 07.1960 г. до 2.07.1961 г., около който се разгръща сюжетът

 

След „Последният ловец на делфини“

 

Страниците, посветени на дългогодишното комунистическо управление, са изпълнени със спотаен драматизъм и критичен патос. 

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков