Световноизвестният блус певец Оскар Бентън е починал на 71-годишна възраст в дома си в Имуйден. Причината за смъртта му е сърдечен арест.

Тъжната новина е съобщена от екипа на музиканта. Той беше наричан "кралят на белия блус"

Оскар Бентън бе в дълга кома след инцидент през 2010 година, точно когато се бе завърнал към кариерата си след дълго отсъствие от сцената. Мина период на борба за живот и когато бе обявено, че той повече не може да концертира, пее и записва, най-неочаквано се завърна на сцената. Оттогава датира и сътрудничеството му с групата Johnny Feel Good, като един от китаристите - Джони Лапорте е и автор на новите му песни. Заедно концертират в Холандия, Франция, Румъния и Турция.

Певецът, чието истинско име е Фердинанд ван Еис, прави своя пробив в края на 60-те години с групата "Oscar Benton Blues Band".  Недерландецът основава групата през 1967 година. Издава 3 албума с нея като световен хит става песента му „The Bensonhurst Blues“. 

Тя е и част от музиката на два филма – „За кожата на едно ченге“ с Ален Делон през 1979 г. и „La Buche“ през 1999 г.

  • НА ФОКУС

    За политиците и културата (без бахура)

    „Защото много от големите постижения на цивилизацията тръгват от Европа. Свободната, либерална демокрация е само едно от тях, не най-маловажното. Тя гарантира свобода на словото, равноправие. Гарантира разделението на властите. Гарантира свободата в изкуството...“ 

„Съвременното изкуство е подобно на жените - няма да получите от него удоволствие, ако се опитате да го разберете.“

Фреди Меркюри, рок музикант, роден на 5 септември преди 80 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

По хълмовете на времето и отвъд тях (ревю)

 

„Варко“ е доказателство за писателска зрялост на Емил Андреев и неподправеното му майсторство.

Свободата на изразяване (ревю)

 

Романът на Ванцети Василев „Всичко е джаз“ се чете на един дъх. Писан с перо, потопено в болката и радостта на най-съкровените преживявания на автора...

Единствената писателска грешка (ревю)

 

„Позиции 2020“ – Уелбек срещу Сартр, политиката и самия себе си