„Образованите противоречат на другите, мъдрите - на себе си.“

„Една идея, която не е опасна за никого, не заслужава да се нарича идея.“

„Да обичаш значи да надскочиш себе си.“

„Опит е името, с което много хора наричат грешките си.“

„Работата е проклятието на пиещата класа.“

„Религията е като сляп човек, търсещ в тъмна стая черна котка, която не е там, и успяващ да я намери.“

„Всички сме в канавката, но някои от нас гледат към звездите.“

„Светът е сцена, но постановката е твърде слаба.“

„Съгрешавайки, човек се избавя от влечението към греха.“

„Съвестта и страхът са всъщност едно и също нещо. Съвестта е търговската марка.“

„Тайната на живота е никога да не се поддаваш на неподходящи емоции.“

„Харесвам мъже с бъдеще и жени с минало.“

„Циникът е човек, който знае цената на всичко и стойността на нищо.“

„Жените трябва да бъдат обичани, не разбирани.“

„Животът е прекалено важен, за да говорим сериозно за него.“

„Амбицията е последното убежище на неудачника.“

„Единственият начин да се отървеш от изкушението е да му се отдадеш.“

„Никога не можеш да обезоръжиш жена с комплимент. Мъжа - винаги. В това е разликата между половете.“

„Ръгби е игра за варвари, която се играе от джентълмени, а футболът е игра за джентълмени, която се играе от варвари."

„В добрите стари времена книгите са се пишели от писателите, а ги четели всички; сега книги пишат всички, но никой не чете.“

„В моята собствена трагедия всичко е грозно, долнопробно, отблъскващо и без стил. Ние сме смешници на страданието. Клоуни с разбити сърца. Карикатури, които само дразнят мускулите на смеха.“

ОСКАР УАЙЛД – драматург, поет и писател, роден на 16 октомври 1854 г. Романът „Портретът на Дориан Грей“ (1890) му носи славата на модерен писател с оригинален талант, затвърдена и от феноменалния успех на неговите пиеси. Автор е на девет комедийни пиеси, най-известните сред които: „Колко е важно да бъдеш сериозен“ (1895), „Ветрилото на лейди Уиндърмиър“,  (1892) „Идеалният мъж“ (1895), „Жена без значение“ (1893). Автор е и на два сборника с приказки - „Щастливият принц и други истории“ (1888) и „Къщата на наровете“ (1892). 

Популярност му носят и изключително находчивите афоризми и анекдоти, впечатляващ е остроумният диалог, характерен за много от произведенията му. Последните му творби са „De Profundis“ (1897) и поемата „Балада за Редингската тъмница“ (1898). Общество не му прощава хомосексуалността и умира в мизерия на 30 ноември 1900 г.