Американската филмова академия обяви деветте чуждоезични филма, които ще се състезават за петте номинации и в крайна сметка за „Оскар” на 28 февруари.

От общо 80-те предложения останаха:

"Съвсем нов завет" на Жако ван Дормел, Белгия

"Война" на Тобиас Линдхолд, Дания

"В обятията на змията" - Сиро Гера, Колумбия

"Фехтовачът" на Клаус Хяре, Финландия

"Вива" на Пади Бретнек, Ирландия

"Гордост" на Наджи Абу Новар, Йордания

"Лабиринт от лъжи" на Джулио Ричарели, Германия

"Мустанг" на Денис Гамзе Ергювен, Франция

"Синът на Саул" на Ласло Немеш, Унгария.

Не се класира българският филм „Съдилището” на Стефан Командарев. Фаворитът е "Синът на Саул", който в Кан взе наградата на Федерацията на филмовите критици FIPRESCI. Филмът е за Холокоста, за зверствата в концлагера Аушвиц през 1944 г. и по-точно за евреите, които са принудени да асистират на нацистите в масовите убийства.

 

  • НА ФОКУС

    За политиците и културата (без бахура)

    „Защото много от големите постижения на цивилизацията тръгват от Европа. Свободната, либерална демокрация е само едно от тях, не най-маловажното. Тя гарантира свобода на словото, равноправие. Гарантира разделението на властите. Гарантира свободата в изкуството...“ 

„Оригинален писател не е този, на когото никой не подражава, а този, на когото никой не може да подражава.“

Франсоа Рене дьо Шатобриан, френски писател, роден на 4 септември преди 258 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

По хълмовете на времето и отвъд тях (ревю)

 

„Варко“ е доказателство за писателска зрялост на Емил Андреев и неподправеното му майсторство.

Свободата на изразяване (ревю)

 

Романът на Ванцети Василев „Всичко е джаз“ се чете на един дъх. Писан с перо, потопено в болката и радостта на най-съкровените преживявания на автора...

Единствената писателска грешка (ревю)

 

„Позиции 2020“ – Уелбек срещу Сартр, политиката и самия себе си