БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ
Като изключим гафа , сътворен от холивудските ветерани Уорън Бийти и Фей Дънауей, за който отговорност пое всъщност „Прайсуотърхаус“, наградите „Оскар“ получиха филми, за които се знаеше, че ще бъдат отличени.
„La La Land“ получи шест статуетки, вкл. за музика и песен на Джъстин Хъруиц,за операторска работа на Линус Сандгрен, за режисура – на Деймиън Шазел и за най – добра водеща актриса на Ема Стоун.
Аз съм споделил мнението си за този мюзикъл. Той е стерилен, с поглед към душевните терзания на героите, красиво заснет, с хубава музика.
По липса на сериозна конкуренция, обира най-много награди.
Надцененият, но политкоректен „Лунна светлина“ си отива с три „Оскар“-а – за поддържаща мъжка роля – на Махершала Али, при това съвсем заслужено, за адаптиран сценарий – на Бари Дженкинс и Теръл Макрейни, също без възражение, но и за най-добър филм, отличие, което творбата не заслужава.
Определено ощетеният филм е „Манчестър до морето“, отличен само за оригинален сценарий на Кенет Лонърган и за Кейси Афлек за водеща мъжка роля.
Смятам, че двете награди са достойно спечелени.
Нямам претенции и за наградата на Вайола Дейвис – за поддържаща женска роля за „Огради“, тъй като е режисирана от Дензъл Уошингтън .
Както и очаквах беше пренебрегната голямата френска актриса Изабел Юпер за „Тя“ на Пол Верховен, според предвиждането ми „Възражение по съвест“ на Мел Гибсън не бе игнориран напълно, тъй като щеше да е прекалено скандално, но за утеха си тръгна с два поощрителни „Оскар“-а – за монтаж и за монтаж на звукови ефекти.
Подобряването на отношенията с Иран закономерно донесе „Оскар“ за чуждоезиков филм на „Търговският пътник“ на Асгар Фархади – иначе непретенциозна и затлачена, но добре пипната мелодрама.
При анимацията не можеше да има изненади – „Дисни“ се пребори за златната статуетка със „Зоотрополис“ на Байрън Хауърд и Рич Мур.
Със „Сляпата Вайша“ на Теодор Ушев и Георги Господинов се надявахме на чудо, за да грабнем „Оскар“-а в раздела късометражен анимационен филм.
Не би.
Нашата творба се оказа претенциозна и претоварена с метафори и символи осемминутна история, в която има завиден монтаж, но стряскаща и потискаща графична анимация.
Започва като забавна приказка, но се превръща във философска притча и антиутопия.
Интересно ми е колко зрители ще успеят да я гледат, без превключване на канала.
Това е накратко личното ми мнение за раздадените бленувани статуетки, което съм си изградил на базата на натрупан дългогодишен опит и изгледаните досега филми.
Още текстове от Борислав Гърдев ТУК
