БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Като изключим гафа , сътворен от холивудските ветерани Уорън Бийти и Фей Дънауей, за който отговорност пое всъщност „Прайсуотърхаус“, наградите „Оскар“ получиха филми, за които се знаеше, че ще  бъдат отличени.

„La La Land“ получи шест статуетки, вкл. за музика и песен на Джъстин Хъруиц,за операторска работа на Линус Сандгрен, за режисура – на Деймиън Шазел и за най – добра водеща актриса на Ема Стоун.

Аз съм споделил мнението си за този мюзикъл. Той е стерилен, с поглед към душевните терзания на героите, красиво заснет, с хубава музика.

По липса на сериозна конкуренция, обира  най-много награди.

Надцененият, но политкоректен „Лунна светлина“ си отива с три „Оскар“-а – за поддържаща мъжка роля – на Махершала Али, при това съвсем заслужено, за адаптиран сценарий – на Бари Дженкинс и Теръл Макрейни, също без възражение, но и за най-добър филм, отличие, което творбата  не заслужава.

Определено ощетеният филм е „Манчестър до морето“, отличен само за оригинален сценарий на Кенет Лонърган и за Кейси Афлек за водеща мъжка роля.

Смятам, че двете награди са достойно спечелени.

Нямам претенции и за наградата на Вайола Дейвис – за поддържаща женска роля за „Огради“, тъй като е режисирана от Дензъл Уошингтън .

Както и очаквах беше пренебрегната голямата френска актриса Изабел Юпер за „Тя“ на Пол Верховен, според предвиждането ми „Възражение по съвест“ на Мел Гибсън не бе игнориран напълно, тъй като щеше да е прекалено скандално, но за утеха си тръгна с два поощрителни „Оскар“-а – за монтаж и за монтаж на звукови ефекти.

Подобряването на отношенията с Иран закономерно донесе „Оскар“ за чуждоезиков филм на „Търговският пътник“ на Асгар Фархади – иначе непретенциозна и затлачена, но добре пипната мелодрама.

При анимацията не можеше да има изненади – „Дисни“ се пребори за златната статуетка със „Зоотрополис“ на Байрън Хауърд и Рич Мур.

Със  „Сляпата Вайша“ на Теодор Ушев и Георги Господинов се надявахме на чудо, за да грабнем „Оскар“-а в раздела късометражен анимационен филм.

Не би.

Нашата творба се оказа претенциозна и претоварена с метафори и символи осемминутна история, в която има завиден монтаж, но стряскаща и потискаща графична анимация.

Започва като забавна приказка, но се превръща във философска притча и антиутопия.

Интересно ми е колко зрители ще успеят да я гледат, без превключване на канала.

Това е накратко личното ми мнение за раздадените бленувани статуетки, което съм си изградил на базата на натрупан дългогодишен опит и изгледаните досега филми.

 Още текстове от Борислав Гърдев ТУК

„За да се научиш да пишеш книги, първо трябва да се научиш да пишеш.“

Синклер Луис, американски писател, роден на 7 февруари преди 140 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Куинси Джоунс и несъществуващите формули за успеха

 

Между огромното количество от архивни материали, истинската ценност на филма "Quincy" се разкрива в непрофесионално заснетите кадри от телефона на Рашида Джоунс, които се появяват по-рядко, отколкото ни се иска.

Един неразделен клас…

 

„Клас '90“ е топъл и нежен филм, изпълнен с носталгия, спотаена тъга и неумираща надежда.

„Съседната стая“ - за правото на избор, приятелството и нещата от живота

 

Филмът е елегантно и изтънчено есе за смисъла на живота и за избора на смъртта...