Стивън Спилбърг (68) е американски режисьор и продуцент от еврейски произход. Роден е през 1946 г. в Синсинати. Трикратен носител е на наградата „Оскар”. Два пъти като режисьор и веднъж като продуцент. Също така през 1995 г. получи наградата на киноиндустрията „AFI Life Achievement Award” за цялостен принос.  Режисирал е поредица култови филми, сред които „Челюсти“, „Близки срещи от третия вид“, „Извънземното“, поредицата за Индиана Джоунс, „Списъкът на Шиндлер“  и много други. Представяме ви интервю на големия режисьор, публикувано за scruffles.net.

-----------------------------

Спомняте ли си първия филм, който гледахте?
-    Бях на 5 години. Филмът беше „The Greatest Show On Earth“. Това, което си спомням, е че имаше слонове и влакова катастрофа. Не помня връзките между героите, което е нормално за едно дете – да се впечатлява от спектакъла. Но може би затова и започнах с филми като „Челюсти“, които повече наблягат именно на шоуто.

Когато бяхте дете ходехте ли често на кино?
-    Не особено. Родителите ми бяха много притеснени за влиянието на медиите върху мен. До 12-годишна възраст не гледах и много телевизия. Те винаги проверяваха всичко, преди да ми дадат да го гледам. Аз бях единственият в квартала, на когото му беше забранено да гледа филми с насилие. Затова се налагаше да бягам с приятели, за да ги гледам. До 12-13-годишна възраст бях следен зорко. След това започнах да правя филми на 8-милиметрови ленти и нещата се промениха.

Вие сте едва на 21 години, когато започвате работа за „Universal“. Как реагираха другите в студиото?
-    Не получавах никакъв респект. Бях третиран като някаква нова вещ, внесена в офиса, която пречи на всички. Когато обаче хората разбраха, че съм дошъл да режисирам, да работя, те започнаха да ме приемат. Постепенно репутацията ти се подобрява. После казваха за мен: „Да, той е още дете, но е ОК“. В онези времена най-хубавото нещо беше, че остарявах.

Как бяхте замесен в проекта на вашия приятел Джордж Лукас „Похитителите на изчезналия кивот“?
-    Джордж ми разказа историята в Хавай през май 1977 г. Беше в седмицата преди премиерата на „Междузвездни войни“. Той се опасяваше, че филмът ще е бедствие, затова замина за Хавай. Когато една вечер видяхме по телевизията, че е станал страхотен хит, той отново се развесели. Веднъж ми разказа историята и аз му казах, че е страхотна и бих искал да я адаптирам на екрана. 6 месеца по-късно ми се обади и ме покани да режисирам филма, когато имам възможност.

Беше ли трудно да работите с близък приятел?
-    Ние с Джордж видяхме филма по еднакъв начин. Това, което е по-важно, е че по онова време бяхме много повече приятели, отколкото колеги. Познавахме се от повече от 10 години. Важното беше нищо да не застава на пътя на приятелството ни, независимо от професионалните разногласия.

Какви качества трябва да притежава един добър режисьор?
-    Това, което прави един режисьор добър, е доброто въображение. Ако имаш добро въображение и можеш да разказваш добри истории, а и знаеш как да ги комуникираш към останалите, вероятно трябва да започнеш да режисираш филми.

  • НА ФОКУС

    За политиците и културата (без бахура)

    „Защото много от големите постижения на цивилизацията тръгват от Европа. Свободната, либерална демокрация е само едно от тях, не най-маловажното. Тя гарантира свобода на словото, равноправие. Гарантира разделението на властите. Гарантира свободата в изкуството...“ 

„Писателят, ако е човек на изкуството, признава неща, за които другите нямат смелост.“

Елия Казан, американски режисьор и писател, роден на 7 септември преди 117 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

По хълмовете на времето и отвъд тях (ревю)

 

„Варко“ е доказателство за писателска зрялост на Емил Андреев и неподправеното му майсторство.

Свободата на изразяване (ревю)

 

Романът на Ванцети Василев „Всичко е джаз“ се чете на един дъх. Писан с перо, потопено в болката и радостта на най-съкровените преживявания на автора...

Единствената писателска грешка (ревю)

 

„Позиции 2020“ – Уелбек срещу Сартр, политиката и самия себе си