Стивън Спилбърг (68) е американски режисьор и продуцент от еврейски произход. Роден е през 1946 г. в Синсинати. Трикратен носител е на наградата „Оскар”. Два пъти като режисьор и веднъж като продуцент. Също така през 1995 г. получи наградата на киноиндустрията „AFI Life Achievement Award” за цялостен принос.  Режисирал е поредица култови филми, сред които „Челюсти“, „Близки срещи от третия вид“, „Извънземното“, поредицата за Индиана Джоунс, „Списъкът на Шиндлер“  и много други. Представяме ви интервю на големия режисьор, публикувано за scruffles.net.

-----------------------------

Спомняте ли си първия филм, който гледахте?
-    Бях на 5 години. Филмът беше „The Greatest Show On Earth“. Това, което си спомням, е че имаше слонове и влакова катастрофа. Не помня връзките между героите, което е нормално за едно дете – да се впечатлява от спектакъла. Но може би затова и започнах с филми като „Челюсти“, които повече наблягат именно на шоуто.

Когато бяхте дете ходехте ли често на кино?
-    Не особено. Родителите ми бяха много притеснени за влиянието на медиите върху мен. До 12-годишна възраст не гледах и много телевизия. Те винаги проверяваха всичко, преди да ми дадат да го гледам. Аз бях единственият в квартала, на когото му беше забранено да гледа филми с насилие. Затова се налагаше да бягам с приятели, за да ги гледам. До 12-13-годишна възраст бях следен зорко. След това започнах да правя филми на 8-милиметрови ленти и нещата се промениха.

Вие сте едва на 21 години, когато започвате работа за „Universal“. Как реагираха другите в студиото?
-    Не получавах никакъв респект. Бях третиран като някаква нова вещ, внесена в офиса, която пречи на всички. Когато обаче хората разбраха, че съм дошъл да режисирам, да работя, те започнаха да ме приемат. Постепенно репутацията ти се подобрява. После казваха за мен: „Да, той е още дете, но е ОК“. В онези времена най-хубавото нещо беше, че остарявах.

Как бяхте замесен в проекта на вашия приятел Джордж Лукас „Похитителите на изчезналия кивот“?
-    Джордж ми разказа историята в Хавай през май 1977 г. Беше в седмицата преди премиерата на „Междузвездни войни“. Той се опасяваше, че филмът ще е бедствие, затова замина за Хавай. Когато една вечер видяхме по телевизията, че е станал страхотен хит, той отново се развесели. Веднъж ми разказа историята и аз му казах, че е страхотна и бих искал да я адаптирам на екрана. 6 месеца по-късно ми се обади и ме покани да режисирам филма, когато имам възможност.

Беше ли трудно да работите с близък приятел?
-    Ние с Джордж видяхме филма по еднакъв начин. Това, което е по-важно, е че по онова време бяхме много повече приятели, отколкото колеги. Познавахме се от повече от 10 години. Важното беше нищо да не застава на пътя на приятелството ни, независимо от професионалните разногласия.

Какви качества трябва да притежава един добър режисьор?
-    Това, което прави един режисьор добър, е доброто въображение. Ако имаш добро въображение и можеш да разказваш добри истории, а и знаеш как да ги комуникираш към останалите, вероятно трябва да започнеш да режисираш филми.

  • БЕЗСМЪРТИЕ

    Девизът „Свобода или смърт“ навърши 250 години

    Фразата е използвана за първи път в църква, когато адвокатът и законодател Патрик Хенри държи пламенна реч, за да убеди колонистите от Вирджиния да се подготвят за война срещу потисническата Великобритания

„Ако приемем, че вечност не означава безкрайна продължителност от време, а безвремие, тогава вечният живот принадлежи на тези, които живеят в настоящето.“

Лудвиг Витгенщайн, австрийски философ, роден на 26 април преди 136 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„И аз слязох“ - завещанието на Владимир Зарев

 

Писателят стриктно се придържа към евангелския текст, самият той се стреми да бъде стегнат, лапидарен, обран, ефективен, бяга от многословието...

Възродени звездни мигове от оперното изкуство

 

„Запленени от сцената“ от Огнян Стамболиев – книга от портрети на оперни творци

Дневникът на Борис Делчев – разрез на соцепохата

 С какво обаче записките на литературния критик са чак толкова опасни? Двадесет години след първата публикация, когато страстите са стихнали, а и почти никой от действащите лица вече не е сред живите, те вече се четат по друг начин.