Еди Редмейн е английски актьор, роден през 1982 г. Той се утвърди на сцената през последните години с филми като „Другата Болейн”, „Моята седмица с Мерилин” и „Клетниците”. След изпълнението си „Теорията на всичко” обаче, където се превъплати в гениалния Стивън Хокинг, Редмейн се превърна в световна звезда. Той е носител на „Златен глобус” и е номиниран за най-добър актьор на предстоящите награди „Оскар” за филма. Представяме ви интервю на Редмейн пред bigissue.com.

Наградите ви заливат, но щяха ли те да имат значение, ако самия Хокинг не беше харесал изпълнението ви?

–    Срещнах Стивън още преди снимките. Той беше много щедър, но е такъв човек, че трябва да спечелиш доверието му. На моменти вървях по ръба на бръснача. Опитах се да блокирам вътрешния си глас, който постоянно ми задаваше въпроса: „Какво ще стане, ако филмът е катастрофа?”. Когато Стивън го изгледа и го хареса, за мен беше най-голямата награда.

Разбрах, че първото нещо, което ви  е казал, е, че е астроном, а не астролог.

–    Той е най-острият ум, който съм срещал. Човек може с просто око да види проблема с разликата в скоростта на мисленето му и уреда, чрез който спелува с помощта на мускул на окото си. За няколкото часа, които прекарахме заедно тогава, каза едва 8-9 изречения. Аз запълвах несполучливо тишината.

Той е една от най-известните личности в света, но във филма е представен и като забавен и закачлив. Познават ли хората истинския Стивън Хокинг?

–    Аз бях в особена позиция. Също като повечето хора, познавам гласа му и знаменитите му теории за черните дупки, но дотам. Знаех, че за да го представя в най-истинска светлина, трябва да изкарам на бял свят черти, непознати за повечето хора.

Разочарован ли сте, че филмът не покрива периода, в който той става знаменитост?

–    Може да има продължение. „Теорията на всичко 2: Холивудските години”. Шегувам се, разбира се.

Той е преподавал в „Кеймбридж”, където вие сте завършил. Засичали ли сте се?

–    Виждал съм го в кампуса между лекциите. Той обаче винаги беше заобиколен от толкова много хора и е трудно човек да го доближи. Но на територията на университета Хокинг е нещо като рок звезда.

„Теорията на всичко” е също и филм за силата на любовта като универсална сила, която не подлежи на време, място, реалност.

–    Абсолютно. Теорията на всичко е теория, която всички ние искаме да разберем, но сякаш я търсим със знание, с което е невъзможно. Трябва да се научим да се наслаждаваме повече на пътя, отколкото на крайната дестинация…о, това е такова клише! Не го пишете. Исках да кажа, че любовта не може да бъде получена от уравнение.

Гледали ли сте Бенедикт Къмбърбач в ролята на Хокинг?

–    Не. Много мислих по този въпрос, защото Бен е мой стар приятел и актьор, на който много се възхищавам. Но не го гледах, защото знаех, че неминуемо ще започна да го имитирам.

Настина ли сте приятели? Предполага се, че сте приятели ощес Джейми Дорнан, Робърт Патинсън, Том Хидълстън…

–    Вие как мислите? Когато си в тази игра достатъчно дълго, работиш с едни хора отново и отново. С Джейми, Робърт и Андрю Гарфийлд работим заедно през последните 12 години. Още в театъра в Лондон. С Том бяхме съученици и по-късно състуденти. В Лос Анджелис се поддържахме като британци и си останахме приятели. Казвам ви – когато казвам, че някой ми е приятел, означава, че е част от семейството ми, а не че просто раздавам комплименти.

„Теорията на всичко” вече промени кариерата ви. А промени ли живота ви?

–    Аз съм човек, който се увлича постоянно по ежедневните глупости. На Стивън му дават 2 години живот. Той казва, че всеки ден е като дар за него, след минаването на тези 2 години. А вижте къде е сега.Ние всички имаме своите ограничения и притеснения, внушавани от околната среда и останалите хора. Как ги преодоляваме е интересното. Че имаме право само на един изстрел – това е посланието, което ще запомня от „Теорията на всичко”. Всеки момент трябва да се изживее  100%.