Бенедикт Къмбърбач е роден през 1976 г. в Лондон. През последните 10 години той се утвърди като един от най-успешните британски актьори. Участвал е във филми като „Изкупление“, „Другата Болейн“, „Хокинг“, „Хобит“, „Дама, поп, асо шпионин“, сериала „Шерлок“ и „Игра на кодове“, за който получи номинация за „Оскар“ за превъплъщението си в гениалния учен Алън Тюринг. Представяме ви интервю на Къмбърбач, дадено пред sj-r.com, в което той говори за това какво е да играе личност като Тюринг.

Бяхте ли наясно, че толкова малко хора знаят кой е Тюринг?

–    Неговата история не е достатъчно популярна. През последната година прожекторите отново се насочват към него. Във Великобритания имаше важни церемонии на кралския двор и правителството, на които му беше отдадена почит, Обама го нареди до Исак Нютон и Дарвин като един от тримата най-важни британски учени. Но, както знаем, да си популярен не е мерило за важността ти. Това, което има значение, е какво си постигнал. За мен най-важното от филма „Игра на кодове“ е хората да видят колко значима личност всъщност е бил той.

Тюринг е работил много в университета в Манчестър, а вие сте завършили там. Би трябвало да сте го чували?

–    Да, разбира се, бях чувал за него, и освен това се впечатлих изключително много от начина, по който го изигра Дерек Джейкъби в пиесата „Breaking the Code“. Чак около филма обаче научих цялата история. Наложи ми се да чета доста. Има много източници на информация за Алън Тюринг, стига човек да търси. Биографиите на Андрю Ходжс и Дейвид Левит например. Най-трудно ми беше с езика на алгебрата. За да бъде овладян, ти трябва цял живот. Сложно e да се опитваш да имитираш някого, когато няма записи. Има обаче много записки за това как се е държал, как е говорил, какъв е бил езикът на тялото му между хората.

Вие сте играли много големи умове – сега Тюринг, преди Стивън Хокинг и Джулиан Асанж. Защо хората се сещат за вас, когато стане дума за тези роли?

–    Нямам представа. Трябва да питате режисьорите. От една страна е голяма ласкателство, но от друга е притеснително. Моето ниво на интелигентност е далеч от това на хората, които съм имал честта и удоволствието да играя. Това, което аз се опитвам да направя, е да предложа на зрителите образ, с който те да се асоциират поне в някаква степен, за да се почувстват по-близки до тези велики личности, постигнали велики неща. Това е задачата на актьора – да направи от тези машини за идеи обикновени хора. Не винаги е лесно, но удоволствието е в предизвикателството. Мога да кажа, че съм имал голям късмет.

Има ли голяма разлика между това да се играе реална личност и фиктивен герой?

–    Ако говорим за иконичен супер герой, има огромно напрежение заради очакванията и опитите да бъдеш максимално верен на самия персонаж. Ако е реален човек пък, има напрежение от отговорността да предпазиш наследството на този човек. Напрежението е много различно, но накрая е най-важното е да си свършиш добре работата.

„Интелигентността е преди всичко аристократизъм за духа.“

Карл Ясперс, германски психиатър и философ, роден на 23 февруари преди 141 години

Анкета

Ще подарите ли книга за Коледа?

Да, както винаги - 80.8%
Да, за първи път - 0%
Не, предпочитам друго - 15.4%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Между документалното и въображението

 

„Мери. Раждането на Франкенщайн“ – фокус на текста е вглеждането в творческия процес, довел до създаването на най-популярния роман на Мери Шели

"Най-дългата нощ" - майсторска работа. И днес се гледа с удоволствие

 

Филм на Въло Радев от 1967 година, по сценарий на Веселин Бранев, оператор Борислав Пунчев, музика Симеон Пиронков

Задругата на Бялата богиня

 

Концерт на сър Брин Терфел, Мила Михова и Софийската филхармония с диригент Найден Тодоров, Зала „България“, 28.І.2024 г. Сред присъстващите на концерта нямаше нито един глупак.