Ева Мозес Кор (82) e била опитно дете на д-р Менгеле в концлагера Аушвиц. Родителите й са умъртвени там, близначката й Мириам оцелява. Днес Ева Мозес Кор предизвика гнева на други преживели еврейския геноцид, защото им препоръча да простят с книгата си „Macht des Vergebens“ („Силата на опрощението“). Кор живее в САЩ и ръководи музея на жертвите на нацизма Candles. Според нея прошката е начин да се самосъхраниш. Публикуваме интервюто й за diepresse.com.
----
В книгата си пишете, че ако срещнете д-р Менгеле на улицата, ще го попитате какво ви е инжектирал, но няма да изпитате омраза към него. Говорите за прошката така, сякаш тя е най-лесното нещо за всички. За мнозина е трудно да приемат тезата ви.
- Добре, тогава ще ви попитам: Ако някой беше умъртвил цялото ви семейство и вие бяхте единственият оцелял, каква възможност щяхте да имате в остатъка от живота си? Не можете да съживите близките си. Когато открих, че единственото, което ми остава, е да подобря живота си, като не причинявам болка на никого, това беше невероятно откритие! Така през целия си съзнателен живот успях да не страдам и да не остана жертва. Като жертва се чувстваш наранен, безпомощен. Аз преодолях това.
Преди дни беше осъден Оскар Грьонинг – служител на СС, работил в Аушвиц. Като частен обвинител вие му простихте и си навлякохте гнева на останалите. Дори една снимка ви показа как го прегръщате…
- Простила съм и на Хитлер, и на Химлер, и на Менгеле, на всички. Ако се захване да пресмята кой какво й е причинил, би било опасно за жертвата. Това е безкраен дяволски кръг, терен, на който никога не можеш да спечелиш. Аз обаче имам само един живот и бих желала да го изживея колкото се може по-добре! Гневът е много отровен за нас и можем да го предадем на децата си.
Прошката е много личен акт. Омразата на жертвата уврежда най-вече самата жертва, това е трагедията, която преживелите геноцида не разбират. Те казват: „Как можеш да простиш на нацистите?“ Отговарям им: Така по-щастливи ли сте? Не знам защо толкова ги засягам. Не ги карам да го правят, просто аз го направих и това ми помогна.
Пишете, че в еврейската традиция опрощаването е възможно само когато извършителят се разкайва…
- Да, нашата традиция е абсурдна: Аз, преживялата, трябва да чакам разкаянието на извършителя? Но така аз му давам сила! Когато равините ми обясниха традицията им отговорих: Ами променете я!
Вие обаче не смятате, че престъпникът трябва да носи отговорност?
- Казах го на процеса срещу Грьонинг: Фактът, че ви прощам, Оскар Грьонинг, не ви освобождава от отговорност за престъпленията ви.
Вашата позиция е точно обратната на Симон Визентал. Какво мислите за нейния „Лов на нацисти“?
- Мисля, че е много лоша идея. Дори всеки един нацист да беше обесен, това нямаше да промени живота ми. Пак щях да си остава 11-годишното момиче, използвано за опити и изгубило родителите си.
Мислите ли, че родителите ни биха ви разбрали, когато прощавате на нацистите?
- Със сигурност не. Но съм сигурно, че майка ми щеше да разбере обяснението ми, че това ме съхрани, без да причини болка на другиго.
Никой ли от оцелелите от Холокоста не прояви разбиране към вас?
- Не, всички са против мен. Едва второто и третото поколение след тях може да ме чуе. Говорила съм си с много млади хора, които вътрешно са наранени, да речем, защото нямат всеотдайни родители. Винаги съм им казвала: Имате избор. Младите германци чувстват вина, че бабите и дядовците им са били нацисти. Но това не е тяхна вина, а чувството за вина не помага на никого.
Думата „опрощение“ е малко двусмислена, защото има и религиозна конотация. Може ли и тя да е причина за неразбирането ви?
- Църквата няма монопол върху опрощението. Но наистина, думата е малко силна. За жалост не съм намерила подходящия синоним.
Пишете, че след войната сте мразили родителите си. Защо?
- Казвах си: Аз, 10-годишната, излязох по-умна от възрастните – аз оживях, а те не! Хората, които трябваше да ме защитят, не ме защитиха. Родителите ми лъжеха, че Хитлер няма да ни направи нищо. Аз казвам на децата си винаги истината. След 11 септември 2001 г. написах на 2 момичета, които изгубиха родителите си: Ще дойде време, когато ще ги намразите. Но това ще премине и след това ще се гордеете с тях.
Психолозите казват, че прошката е едно от най-лековитите чувства.
- Имам приятел психолог, син е на друг оцелял в Аушвиц. Той използва видеото, в което говоря за Менгеле, за да накара пациентите си да се замислят за прошката.
