В последния си филм Уди Алън – този 80-годишен непораснал ветеран на киното, продължава да изследва с присъщата си страст човешките слабости, увлечения и заблуди. „Почти нормален” е брилянтна реплика към Достоевски, а Алън е сред най-добрите му познавачи. Може да се каже, че е обсебен от него и Толстой. Затова зад съвременния сюжет се крие дълбочината на руските класици и техният висок морализъм.

Алън обаче, както обикновено, не размахва пръст. Той е скрит зад сюжета и героите си и оставя на преден план да изпъкне човешкият избор в най-трудна ситуация – любимата му заигравка с несъвършения човешки род. Във всичките си филми досега режисьорът търси едно-единствено нещо – отговор на въпроса доколко любовта изкривява човешкия поглед, честността, почтеността и пречи ли на вземането на правилни решения. Влюбените във филмите на Уди традиционно са заслепени и не виждат очевидното до мига на шокиращото си отрезвяване. 

„Почти нормален” има същия морален заряд и по начин, достоен за Достоевски, проследява действията на убиец и на влюбените в него невинни същества. Началото не предвещава края, Алън, както винаги, успява да поднесе перфектна изненада на финала и да разтърси зрителя с неочаквания си морален ъгъл. Хоакин Финикс и Ема Уотсън правят тази задача още по-лесна, оставяйки се да бъдат перфектно режисирани от ненадминатия майстор. 

Филмът е изпипан до най-дребните детайли, както винаги е с нисък бюджет но с диалог, достоен за изучаване в университет. Няма излишни сцени, жестове илии думи - цялата механика е впрегната в идеята и всичко се нарежда като детски пъзел. "Почти нормален" носи и другата отличителна черта на Уди Алън като режисьор - второстепенните му герои не отстъпват на главните по своята релефност и роля в цялото. И независимо че липсва в списъка с "Оскар"-ите, верните му фенове ще го оценят. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Не бях природно умен, а някой, чийто интерес трябваше постоянно да се привлича с нещо. Все още съм такъв, за съжаление.“

Джеръми Айрънс, английски актьор, роден на 19 септември преди 73 години

Анкета

Хареса ли ви концертът на Соня Йончева и Пласидо Доминго в София?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Майер Лански – ангелът с мръсно лице

 

Интерпретацията, която прави Харви Кайтел на Майер Лански е модерна класика, която трябва да се изучава като образец на актьорско майсторство в киноучилищата.

В "Заповед за арест. Как станах враг номер едно на Путин" се оглежда България на ББ

 

"Горещо я препоръчвам на всички – и на русофили, и на русофоби; и на разумно мислещи, и на изначално предубедени; и на силно ангажирани, и на напълно безразлични; и на много информирани, и на малко знаещи" - ревю на Николай Слатински

Дуилиу Замфиреску, за когото изкуството не бива да репродуцира действителността

 

Трилогията на класика представя и участието на северната ни съседка в Руско- турската война от 1877- 1878 г.