БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

„Само да вметна“  е дългоочакваното защитно слово на Уди Алън.

Пред неговите почитатели,пред близките му – включително съпругата  Сун-И и пред историята. Логично е да ползва мемоара, зад чийто плащ, умело прикрит, излага възгледите си за живота и изкуството. И е наистина за чудене как този хрисим и толерантен човек, образец на почтеност и работоспособност, дал възможност  на шестима актьори да получат „Оскар“,самият той спечелил наградата за сценарист и режисьор за „Ани Хол“ през 1977 г., най-личният представител на народа си, класикът на американското кино, носител на почетен „Златен глобус“ от 2014 г. за изключителен  принос към световното киноизкуство, изведнъж се превръща в мразен и ненавиждан тип, в „обществен враг №1“.

Творец с 65-годишна успешна кариера, със стотици скечове и фейлетони, с три книги и три албума със записи на свои шоу спектакли, джем сешъни, постановки в театъра, операта, телевизията, с над 50 филма като сценарист и режисьор, с 14 кинороли при свои колеги, става персона нон грата.

Вече няма кой да финансира и разпространява филмите му в САЩ, старите му работи са свалени от тв и университетските програми, сцените с негово участие се трият от документални филми, а самият той е подложен на остракизъм – все едно е възкръснало времето на маккартизма.

Късна, скъпа и ненужна жертва на движението „#Me Too“ и един срамен съдебен процес, на който бившата му съпруга го обвинява, че е блудствал на тавана на къщата й с нейната осиновена дъщеря Дилън.

Кошмарът започва на 4 август 1992 г., делото се точи с години, Алън е оправдан, но скандалът избухва с нова сила през 2017 г.

Като своеобразен римейк, но много по-поразяващи безпощаден.

Удивлявам се на устойчивостта на Уди Алън.

Той играе във филмите си обикновено невротизиран интелектуалец –  смотаняк, а в края на живота си – от 82-та си година нататък показва  твърдост и издръжливост, които са възхитителни.

Той не унива, не се предава, пише и снима и с горчиво – сардонична ирония рисува абсурда около себе си. Сравнете тона в „Само ще вметна“ с беседите му със Стиг Бьокман в „Аз пиша чрез филми“, появили се на нашия пазар преди пет години и ще установите жестоката промяна.

Пред шведския изследовател Алън е делови, лапидарен , конкретен и все  още ведър и оптимистично настроен. В мемоарите си е силно огорчен, мрачен, уязвен, дори непукист.

Разочарован е от своите колеги, които с малки изключения – Алек Болдуин, Скарлет Йохансон, Даян Кийтън – не го подкрепят и не споделят откровено и открито неговата невинност. Така една изключително успешна, плодотворна, добре заплатена на финала си се превръща в кошмар.

Подобно на Чаплиновата „Моята автобиография“(1964) и Алън 55 години по-късно се залавя да пише мемоари, засегнат като реноме и със стремеж да докаже правотата на своите помисли и действия.

Но е тъжно как лицемерно губи подкрепа, изоставен е и е тикнат в ъгъла като  употребен реквизит.

Дали ще го последва съдбата на Орсън Уелс и ще се принуди да снима късометражки за лично удоволствие?

ИЛИ ЩЕ ПРОДЪЛЖИ НАПРЕД?

От финалните редове на „Само да вметна“ като че ли остава впечатлението, че „Фестивалът на Рифкин“ (2020) ще е последният му филм, краят на славното приключение в целулоидния свят, започнало така обещаващо с „Какво ново, маце?“ през 1965 година.

Но знае ли човек – от Алън може да се очаква всичко. И само да вметна – не смятам, че си е казал последната дума, дори и с тези мемоари.

Може би се готви за своя последен скок?

 

Уди Алън, „Само да вметна.Автобиография“,С., 2021, изд.“Кръг“, 359 стр., превод от английски Василена Мирчева и Мартин Петров

 

„Критиците ме мразят повече, отколкото аз мразя тях.“

Мишел Уелбек, френски писател, роден на 26 февруари преди 68 години

Анкета

Ще подарите ли книга за Коледа?

Да, както винаги - 80.8%
Да, за първи път - 0%
Не, предпочитам друго - 15.4%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Опера без... текст?!

 

 

И все пак германската композиторка от румънски произход Адриана Хьолцки вече направи този абсурден авангардистки опит

Между документалното и въображението

 

„Мери. Раждането на Франкенщайн“ – фокус на текста е вглеждането в творческия процес, довел до създаването на най-популярния роман на Мери Шели

"Най-дългата нощ" - майсторска работа. И днес се гледа с удоволствие

 

Филм на Въло Радев от 1967 година, по сценарий на Веселин Бранев, оператор Борислав Пунчев, музика Симеон Пиронков