БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

„Само да вметна“  е дългоочакваното защитно слово на Уди Алън.

Пред неговите почитатели,пред близките му – включително съпругата  Сун-И и пред историята. Логично е да ползва мемоара, зад чийто плащ, умело прикрит, излага възгледите си за живота и изкуството. И е наистина за чудене как този хрисим и толерантен човек, образец на почтеност и работоспособност, дал възможност  на шестима актьори да получат „Оскар“,самият той спечелил наградата за сценарист и режисьор за „Ани Хол“ през 1977 г., най-личният представител на народа си, класикът на американското кино, носител на почетен „Златен глобус“ от 2014 г. за изключителен  принос към световното киноизкуство, изведнъж се превръща в мразен и ненавиждан тип, в „обществен враг №1“.

Творец с 65-годишна успешна кариера, със стотици скечове и фейлетони, с три книги и три албума със записи на свои шоу спектакли, джем сешъни, постановки в театъра, операта, телевизията, с над 50 филма като сценарист и режисьор, с 14 кинороли при свои колеги, става персона нон грата.

Вече няма кой да финансира и разпространява филмите му в САЩ, старите му работи са свалени от тв и университетските програми, сцените с негово участие се трият от документални филми, а самият той е подложен на остракизъм – все едно е възкръснало времето на маккартизма.

Късна, скъпа и ненужна жертва на движението „#Me Too“ и един срамен съдебен процес, на който бившата му съпруга го обвинява, че е блудствал на тавана на къщата й с нейната осиновена дъщеря Дилън.

Кошмарът започва на 4 август 1992 г., делото се точи с години, Алън е оправдан, но скандалът избухва с нова сила през 2017 г.

Като своеобразен римейк, но много по-поразяващи безпощаден.

Удивлявам се на устойчивостта на Уди Алън.

Той играе във филмите си обикновено невротизиран интелектуалец –  смотаняк, а в края на живота си – от 82-та си година нататък показва  твърдост и издръжливост, които са възхитителни.

Той не унива, не се предава, пише и снима и с горчиво – сардонична ирония рисува абсурда около себе си. Сравнете тона в „Само ще вметна“ с беседите му със Стиг Бьокман в „Аз пиша чрез филми“, появили се на нашия пазар преди пет години и ще установите жестоката промяна.

Пред шведския изследовател Алън е делови, лапидарен , конкретен и все  още ведър и оптимистично настроен. В мемоарите си е силно огорчен, мрачен, уязвен, дори непукист.

Разочарован е от своите колеги, които с малки изключения – Алек Болдуин, Скарлет Йохансон, Даян Кийтън – не го подкрепят и не споделят откровено и открито неговата невинност. Така една изключително успешна, плодотворна, добре заплатена на финала си се превръща в кошмар.

Подобно на Чаплиновата „Моята автобиография“(1964) и Алън 55 години по-късно се залавя да пише мемоари, засегнат като реноме и със стремеж да докаже правотата на своите помисли и действия.

Но е тъжно как лицемерно губи подкрепа, изоставен е и е тикнат в ъгъла като  употребен реквизит.

Дали ще го последва съдбата на Орсън Уелс и ще се принуди да снима късометражки за лично удоволствие?

ИЛИ ЩЕ ПРОДЪЛЖИ НАПРЕД?

От финалните редове на „Само да вметна“ като че ли остава впечатлението, че „Фестивалът на Рифкин“ (2020) ще е последният му филм, краят на славното приключение в целулоидния свят, започнало така обещаващо с „Какво ново, маце?“ през 1965 година.

Но знае ли човек – от Алън може да се очаква всичко. И само да вметна – не смятам, че си е казал последната дума, дори и с тези мемоари.

Може би се готви за своя последен скок?

 

Уди Алън, „Само да вметна.Автобиография“,С., 2021, изд.“Кръг“, 359 стр., превод от английски Василена Мирчева и Мартин Петров

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Библио-сарайският синдром

    В България проруската Пета колона е проникнала масово в парламента, правителството, президентството (особено!) и в съдебната система. Ние сме единствената страна в ЕС и НАТО, начело на която стои отявлен прорашистки държавен глава

„Човек трябва да работи повече за собствения си успех, вместо да се съобразява с мнението на другите.“

Менделсон Бартолди, германски композитор и диригент, роден на 3 февруари преди 214 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Поетът Кирил Кадийски - блъф и метафори

 

Поетическият език в творбите му често достига, а и преминава оттатък напрегнатата граница на допустимото или по-скоро на приетото по „канона”, за художествено

Двете тела на императрицата: „Корсаж“ 

 

Образът на Сиси е неравен: тя живее с травмите си вече десетилетия – смъртта на дъщеря й се появява само под формата на обвинение от страна на императора

Филмът "Ботев": номерът не мина

 

Обществото се почувства засегнато, заваляха критики. Но хубавото на филма „Ботев“ е реакцията срещу него. Тя показва, че българската аудитория вече ясно различава пропагандата от изкуството в подходите към историята