БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

„Само да вметна“  е дългоочакваното защитно слово на Уди Алън.

Пред неговите почитатели,пред близките му – включително съпругата  Сун-И и пред историята. Логично е да ползва мемоара, зад чийто плащ, умело прикрит, излага възгледите си за живота и изкуството. И е наистина за чудене как този хрисим и толерантен човек, образец на почтеност и работоспособност, дал възможност  на шестима актьори да получат „Оскар“,самият той спечелил наградата за сценарист и режисьор за „Ани Хол“ през 1977 г., най-личният представител на народа си, класикът на американското кино, носител на почетен „Златен глобус“ от 2014 г. за изключителен  принос към световното киноизкуство, изведнъж се превръща в мразен и ненавиждан тип, в „обществен враг №1“.

Творец с 65-годишна успешна кариера, със стотици скечове и фейлетони, с три книги и три албума със записи на свои шоу спектакли, джем сешъни, постановки в театъра, операта, телевизията, с над 50 филма като сценарист и режисьор, с 14 кинороли при свои колеги, става персона нон грата.

Вече няма кой да финансира и разпространява филмите му в САЩ, старите му работи са свалени от тв и университетските програми, сцените с негово участие се трият от документални филми, а самият той е подложен на остракизъм – все едно е възкръснало времето на маккартизма.

Късна, скъпа и ненужна жертва на движението „#Me Too“ и един срамен съдебен процес, на който бившата му съпруга го обвинява, че е блудствал на тавана на къщата й с нейната осиновена дъщеря Дилън.

Кошмарът започва на 4 август 1992 г., делото се точи с години, Алън е оправдан, но скандалът избухва с нова сила през 2017 г.

Като своеобразен римейк, но много по-поразяващи безпощаден.

Удивлявам се на устойчивостта на Уди Алън.

Той играе във филмите си обикновено невротизиран интелектуалец –  смотаняк, а в края на живота си – от 82-та си година нататък показва  твърдост и издръжливост, които са възхитителни.

Той не унива, не се предава, пише и снима и с горчиво – сардонична ирония рисува абсурда около себе си. Сравнете тона в „Само ще вметна“ с беседите му със Стиг Бьокман в „Аз пиша чрез филми“, появили се на нашия пазар преди пет години и ще установите жестоката промяна.

Пред шведския изследовател Алън е делови, лапидарен , конкретен и все  още ведър и оптимистично настроен. В мемоарите си е силно огорчен, мрачен, уязвен, дори непукист.

Разочарован е от своите колеги, които с малки изключения – Алек Болдуин, Скарлет Йохансон, Даян Кийтън – не го подкрепят и не споделят откровено и открито неговата невинност. Така една изключително успешна, плодотворна, добре заплатена на финала си се превръща в кошмар.

Подобно на Чаплиновата „Моята автобиография“(1964) и Алън 55 години по-късно се залавя да пише мемоари, засегнат като реноме и със стремеж да докаже правотата на своите помисли и действия.

Но е тъжно как лицемерно губи подкрепа, изоставен е и е тикнат в ъгъла като  употребен реквизит.

Дали ще го последва съдбата на Орсън Уелс и ще се принуди да снима късометражки за лично удоволствие?

ИЛИ ЩЕ ПРОДЪЛЖИ НАПРЕД?

От финалните редове на „Само да вметна“ като че ли остава впечатлението, че „Фестивалът на Рифкин“ (2020) ще е последният му филм, краят на славното приключение в целулоидния свят, започнало така обещаващо с „Какво ново, маце?“ през 1965 година.

Но знае ли човек – от Алън може да се очаква всичко. И само да вметна – не смятам, че си е казал последната дума, дори и с тези мемоари.

Може би се готви за своя последен скок?

 

Уди Алън, „Само да вметна.Автобиография“,С., 2021, изд.“Кръг“, 359 стр., превод от английски Василена Мирчева и Мартин Петров

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Галин Стоев, режисьор: Живеем в мек вариант на "Коза ностра"

     

    "Ако продължи отглеждането на тази робска стратегия за оцеляване, може би след 100 години тази нация няма да съществува", коментира още Стоев.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„И любовта се превърна в начало на света и в негов владетел. Но всичките й методи са изпълнени с цветя и кръв.“

Кнут Хамсун, норвежки писател, роден на 4 август преди 162 години

Анкета

Гледате ли културни събития онлайн?

Да - 40%
Не - 50%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

За романа „Девети“, царското злато, Тодор Живков и пътеките на историята ни

 

Но защо при редактирането й са отпаднали шест глави, които Божилов ядосано вкарва в своя блог и дебело подчертава, че при преиздаването  на романа през 2023 г., когато си възстанови авторските права, книгата ще излезе в автентичния си пълен вид?

Заслуженият успех на „Братя“

 

За силното въздействие на сериала допринесе и още нещо – стегнатият му ритъм, компресираният разказ, умението да се пласира интересна и занимателна история в рамките на около 30 минути.

Уди Алън между „Осанна!“ и „Разпни го!“

 

„Само да вметна“  е дългоочакваното защитно слово на легендарния кинаджия