Почина Тони Робъртс (85), театрален и филмов актьор, участвал в много спектакли на Бродуей, както и в някои емблематични филми на Уди Алън – често като най-добрия му приятел, съобщава Асошиейтед прес.

Робъртс ще бъде запомнен с ролите си в бродуейските мюзикъли How Now, Dow Jones (1967); Sugar (1972), адаптация на филма „Някои го предпочитат горещо“, и Victor/Victoria (1995), в който участва заедно с Джули Андрюс.

„Никога не съм имал особен късмет в игрите на карти. Никога не съм удрял джакпот. Но имах изключителен късмет в живота“, пише той в мемоарите си „Познавате ли ме?“. „За разлика от много мои приятели, които не знаеха какви искат да станат, когато пораснат, аз знаех, че искам да бъда актьор още преди да вляза в гимназията.“

На Бродуей Робъртс участва в комедията на Уди Алън „Не пийте водата“ от 1966 г., като повтаря ролята си и във филмовата версия, както и в „Изсвири го отново, Сам“ (1969 г.) на Алън.

Други филми на Алън, в които Робъртс се появява, са „Ани Хол“ (1977), „Спомени от прахта“ (1980), „Секскомедия в лятна нощ“ (1982), „Хана и нейните сестри“ (1986) и „Радио дни“ (1987).

„Увереното екранно присъствие на Робъртс, да не говорим за високата му фигура, широките рамене и кафявата къдрава грива, бяха перфектната комбинация за различните невротични персонажи на Алън, правейки ги по-смешни и приятни за гледане“, пише през 2016 г. The Jewish Daily Forward. 

В книгата на Ерик Лакс „Уди Алън: Биография“ Робъртс си спомня за една сложна сцена в „Секскомедия в лятна нощ“, която Алън снимал отново и отново, дори след като филмът бил монтиран, за да постигне желания ефект.

„Когато се вгледаш по-внимателно в работата на Алън, започваш да виждаш невероятното количество изкуство в нея. Разбираш, че нищо не е случайно“, казва Робъртс.

Сред другите му филми са „Серпико“ (1973 г., с Ал Пачино) и The Taking of Pelham One Two Three (1974 г.).

Актьорът е номиниран два пъти за наградата „Тони“ – за How Now, Dow Jones и за „Изсвири го отново, Сам“.

„Имах късмета да попадна в последните години на Златния век на Бродуей. В тази епоха имаше много качествени представления“, казва той пред Broadway World през 2015 г.

Робъртс е роден в Ню Йорк на 22 октомври 1939 г., син е на радио и телевизионния говорител Кен Робъртс. 

„Бях отгледан сред много актьори“, казва той пред Асошиейтед прес през 1985 г. „Братовчед ми Еверет Слоун беше много добър актьор. Приятелите на баща ми бяха предимно актьори. Сигурен съм, че по някакъв начин трябваше да се докажа в техните очи“.

Робъртс учи в гимназията по музика и изкуства в Ню Йорк и завършва Северозападния университет в Илинойс. Бракът му с Дженифър Лайънс завършва с развод. Дъщеря им Никол Бърли е актриса.

Тони Робъртс се е явявал неуспешно на четири прослушвания за първата бродуейска пиеса на Алън „Не пийте водата“. Виждайки изпълнението на Робъртс в „Боси в парка“, Алън е убеден, че Робъртс си заслужава да бъде избран. Според мемоарите му, Алън му казал „Ти беше страхотен. Как така на прослушванията се представяш толкова слабо?“

 

Източник: Васил Богданов, БТА

  • НА ФОКУС

    За политиците и културата (без бахура)

    „Защото много от големите постижения на цивилизацията тръгват от Европа. Свободната, либерална демокрация е само едно от тях, не най-маловажното. Тя гарантира свобода на словото, равноправие. Гарантира разделението на властите. Гарантира свободата в изкуството...“ 

„Писателят, ако е човек на изкуството, признава неща, за които другите нямат смелост.“

Елия Казан, американски режисьор и писател, роден на 7 септември преди 117 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

По хълмовете на времето и отвъд тях (ревю)

 

„Варко“ е доказателство за писателска зрялост на Емил Андреев и неподправеното му майсторство.

Свободата на изразяване (ревю)

 

Романът на Ванцети Василев „Всичко е джаз“ се чете на един дъх. Писан с перо, потопено в болката и радостта на най-съкровените преживявания на автора...

Единствената писателска грешка (ревю)

 

„Позиции 2020“ – Уелбек срещу Сартр, политиката и самия себе си