ДЕСИСЛАВА ДИМИТРОВА, "Свободна Европа"

От 18-годишна е на сцена и продължава да се снима във филми вече почти на 80. Постигнала е всичко в кариерата си - има "Оскар", две награди "Златен глобус", две "Еми", БАФТА и още куп отличия, но най-вече обичта на поколения зрители.

Големият актьор Джак Никълсън обяснява успеха й така: "Тя подхожда към сценария като към пиеса, запомня го целия още преди да започнете да правите филма, което не знам други актьори да правят".

Самата тя е споделяла, че е искала да стане актриса, защото е мечтаела всички да я обичат.

„Твърде голяма част от живота си прекарах в чакане да бъда видяна, надявайки се да бъда избрана. След като осъзнаеш, че вече не те гледат по този начин, започват да се случват други неща“, казва тя пред "Билд" през 2022 г.

С мъдростта на годините Кийтън вече знае, че "за щастие, усещането за свобода идва с възрастта и житейския опит".

Бродуей, "Кръстникът" и Ани Хол в "Ани Хол"

Кийтън е родена като Даян Хол в Лос Анджелис, Калифорния, на 5 януари 1946 г. и е едно от четирите деца в семейството. Майка й - Дороти Дийн (родена Кийтън), е домакиня и любител фотограф, баща й - Джон Нютън Игнасиус "Джак" Хол, е брокер на недвижими имоти и строителен инженер, чиято майка е родом от Ирландия.

Майка й печели конкурса за домакини "Мисис Лос Анджелис". След години Даян разказва, че театралността на събитието е вдъхновила първия й порив да стане актриса. След това вдъхновение за нея е Катрин Хепбърн, на която се възхищава, че играе силни и независими жени.

В гимназията Даян участва в клубове по пеене и актьорско майсторство. По-късно учи актьорско майсторство в колежа "Ориндж Коуст", а след това в Neighborhood Playhouse в Ню Йорк. Когато влиза в Асоциацията на актьорите "Equity", променя фамилията си с моминското име на майка си - Кийтън, тъй като вече има регистрирана актриса Даян Хол.

Кариерата й започва на сцената, когато участва в оригиналната бродуейска постановка на мюзикъла "Коса" през 1968 г., в който отказва да се появи гола срещу обещаните 50 долара повече. Още следващата година е номинирана за наградата "Тони" за най-добра актриса в пиеса за изпълнението си в комедията на Уди Алън "Изсвири го пак, Сам".

Тогава започва и тяхната любов - и на екрана, и в живота. Тя казва, че я е привлякло необикновеното му чувство за хумор: "Намирам за най-секси у един мъж именно хумора. Обичам, когато са смешни. Мога да умра за това". Но за любовта по-късно...

През 1970 г. Кийтън дебютира на екрана с малка роля във филма "Любовници и други непознати". Само две години по-късно тя става известна с първата си голяма роля - като Кей Адамс-Корлеоне във филма на Франсис Форд Копола "Кръстникът" (1972 г.), където играе втората съпруга на Майкъл Корлеоне, изигран от Ал Пачино. Тя влиза в този персонаж и в продълженията на лентната през 1974 г. и 1990 г.

Кийтън е избрана преди Пачино за ролята и когато по време на кастинга за свой партньор тя играе заедно с него, Копола я пита какво мисли за него. „Страхотен е!“, отговаря тя. По-късно на снимачната площадка между тях пламва бурна любов. "Ал беше просто най-забавният мъж. За мен това е най-красивото лице, убийствено лице!", казва тя за него.

В годината, в която се снима в "Кръстникът", Кийтън, която е работохоличка, участва в първия от общо осем филми, които заснема в годините с Уди Алън. Тя е неговата муза завинаги. В мемоарите си от 2020 г. големият режисьор я описва като своята "северна звезда" - човекът, чието мнение е най-важно.

А тя казва: "Той ме научи как да се отпусна пред камерата, да не взимам всичко изключително сериозно. При него нямаше размишления за смисъла и целта на сцената, просто казваше: "Застани тук и хайде!“.

Започват с филмовата адаптация на "Изсвири го пак, Сам". Следват "Поспаланко" (1973) и "Любов и смърт" (1975), които я утвърждават като комедийна актриса. "Зрителите искат да гледат красиви хора – и жени, и мъже, и хубавиците много по-лесно стигат до екрана. Понеже аз никога не съм се имала за красавица, нямам никакъв проблем да играя в комедии. Там просто трябва да имаш талант и толкова“, казва тя за себе си, докато колегите й допълват, че няма по самоироничен човек от нея.

Така Кийтън стига до най-големия връх в кариерата си - романтичната комедия "Ани Хол" (1977), която й носи "Оскар" и БАФТА за най-добра актриса, а на него наградата на Гилдията на режисьорите. Алън, който ѝ партнира във филма, се вдъхновява именно от нея и главната героиня е базирана на нейния образ, дори името ѝе нейното - Даян Хол, която от малка наричат Ани.

„Разпознах се в ролите, които Уди Алън написа. Особено в „Ани Хол“. Бях млада жена и актриса, която имаше много чувства, но не знаеше как да изрази себе си. Мисля, че Уди използва нещо важно и основно, което откри в мен и се радвам, че го направи", казва още Кийтън.

С този филм тя се превръща и в модна икона - част от дрехите, които носи във филма са от нейния гардероб и те са много различни- предимно от ретро мъжки дрехи. След излизането на лентата жените започват масово да се обличат в мъжки дрехи и костюми с панталони.

Тя снима с него още няколко филма - "Радио дни", "Интериори" "Манхатън", "Мистериозно убийство в Манхатън". След като любовната им история приключва, те остават много близки и това не се е променило и до днес.

През 2018 г. Кийтън засвидетелства публично подкрепата си за Алън, обвиненията на Дилън Фароу - неговата осиновена дъщеря от връзката му с актрисата Миа Фароу, за сексуални посегателства. Режисьорът категорично отрече това и обвиненията не бяха доказани.

 "Уди Алън е мой приятел и аз продължавам да му вярвам", написа тогава Кийтън в "Туитър".

В годините тя има още една романтична връзка със свой екранен партньор - Уорън Бийти, в когото казва, че е била влюбена още от момиче. Любовта им започва през 1978 г., а през 1981 г. тя се снима заедно с него във режисьорския му проект "Червените". За ролята си на журналистка бохема тя получава номинации за "Оскар" и "Златен глобус".

По-късно тя си партнира със Стив Мартин в хитовия "Бащата на булката" през 1991 г. и продължението му през 1995 г. През същата година тя получава високи оценки и за своя режисьорски проект "Необуздани герои". По-рано тя режисира и документалния филм "Небеса" (1987 г.) и един епизод от популярния сериал "Туин Пийкс" (1990 г.).

В по-късни години нова страст пламва на снимачната площадка, когато Кийтън се снима с Джак Никълсън в друг неин успешен филма - "Невъзможно твой" (2003 г).

В откровените си мемоари "И пак", които публикува през 2011 г. актрисата споделя, че при любовните им сцени изпитала "тръпката на първата любов".

Там тя разказва и за други свои връзки, освен тези с Пачино, Бийти и с покойния вече основател на Apple Стив Джобс. Тя има и кратка връзка с доста по-младия от нея Киану Рийвс.

 

За брака и децата

Въпреки всички любовни истории, Даян Кийтън така и никога не се омъжва.

"Била съм със страхотни мъже, но ние взаимно щяхме да си пречим, ако се бяхме врекли един на друг завинаги. Никога не съм имала основани на толкова дълбоко доверие отношения с мъж. А доверието е мястото, откъдето идва истинската сила на любовта", казва тя и допълва, че за нея е било много важна да запази своята независимост.

И може би точно това нейно чувство е спряло мъжете, които са я обичали, да й предложат брак.

"Никой не ме е питал дали искам да се женя. Мисля, че всички те ме имаха за много трудна. Уди например твърдеше, че пред мен трябвало да ходи на пръсти“, споделя Кийтън.

 А когато я питат кой все пак е любовта на живота й, тя отговаря:

"Бях омагьосана от Ал. Отношенията ни бяха прекрасни, но той беше любовта на една конкретна фаза от живота ми. Всеки от мъжете ми си има своя декада: с Уди бях, когато бях на 20, Уорън се появи, когато станах на 30, а пък Ал в края на 30-те, началото на 40-те ми години“.

Актрисата казва, че любовта на публиката замества онази голяма любов, "за която всички говорят, но никой не знае дали съществува". "Докато тази на публиката – тя е измерима, вижда се, има я. Благодаря й.“

Кийтън няма и деца. Едва на 50 години тя осиновява две - момче и момиче - Дюк и Декстър, които днес вече са големи хора.

"Че не родих деца, може да се схване и като чист егоизъм. Но децата, които се появиха в този късен етап от живота ми, ме спасиха от егоцентризма, направиха всичко по-красиво. Сега ми е мъчно, че пораснаха и всеки поема по пътя си“, казва тя.

От години Даян Кийтън живее сама и се радва на любимото си куче Реджи.

 

 

„Критиците ме мразят повече, отколкото аз мразя тях.“

Мишел Уелбек, френски писател, роден на 26 февруари преди 68 години

Анкета

Ще подарите ли книга за Коледа?

Да, както винаги - 80.8%
Да, за първи път - 0%
Не, предпочитам друго - 15.4%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Опера без... текст?!

 

 

И все пак германската композиторка от румънски произход Адриана Хьолцки вече направи този абсурден авангардистки опит

Между документалното и въображението

 

„Мери. Раждането на Франкенщайн“ – фокус на текста е вглеждането в творческия процес, довел до създаването на най-популярния роман на Мери Шели

"Най-дългата нощ" - майсторска работа. И днес се гледа с удоволствие

 

Филм на Въло Радев от 1967 година, по сценарий на Веселин Бранев, оператор Борислав Пунчев, музика Симеон Пиронков