БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Навлязъл в респектираща възраст, Уди Алън продължава да снима активно и да провокира нашето въображение. Чел съм признанието му, че обича да пуска нова продукция  всяка година, като „добре препечени курабийки“ и не се изненадвам, че и през 2016 г. е все така активен.

Дори повече от необходимото.

Няма да се спирам на тв му работа „Криза в шест сцени“, тъй като това е всъщност филм от 150 минути, разделен на шест епизода, в който с много топлота и ирония се връща към младостта си – краят на 60-те години на миналия век, когато болшинството американци – млади, образовани, активни и наивни, са ляво ориентирани и мечтаят да подпомагат революцията в Куба и атрактивните експерименти на Мао в Китай.

Гледайки с интерес и любопитство „Кафе Съсайъти“  и първата мисъл, нахлула в главата ми бе  - защо не се намери адекватен превод на заглавието – примерно „Клуб „Елит“ – след като има такъв в родния ми град, защо да липсва в Ню Йорк? Аз не съм от отбора критици, които мачкат Уди, обвинявайки го, че се е изчерпал и снима едни и същи истории.

Напротив – винаги съм се възхищавал на неговата продуктивност и неизчерпаема креативност, която не го напуска вече шест десетилетия!

Той има няколко тематични линии, които следва и „Кафе Съсайъти“ се вмества в една от тях – сблъсъкът на тийнейджъра със света на мечтите, олицетворяван от популярните медии – театър, радио, кино.

В този аспект „Кафе Съсайъти“ е продължител на търсенията му в „Бродуейският Дани Роуз“, „Радиодни“, „Пурпурната роза от Кайро“ и като обобщение – на „Знаменитости“.

С годините забелязвам, че и Алън иска да бъде гледан от повече зрители, включително в родината му.

Стъпка в тази насока бе „Син жасмин“, като усилията продължават и в „Кафе Съсайъти“.

Уди Алън държи да бъде забавен и  гледаем, да се хареса.

Тръгва с очакваната любовна история, вкарвайки неизбежния многозначителен задкадров коментар, но поетапно пуска в ход своите изненади, правещи творбата му интересна и занимателна за широката публика.

Първо – любовният триъгълник е между роднини – Боби – Джеси Айзенбърг и чичо  му Фил Стърн – Стив Карел ухажват едно и също момиче Вони – Кристен Стюарт, но вместо мелодраматична развръзка, пълна със скандали и насилие, историята поема  по коловоза на естествения си развой – Фил се обвързва с Вони, а Боби се оженва за Вероника – Блейк Лайвли.

На второ място Уди Алън пуска в обръщение проверени примамки – темата за инициацията и срещата на Боби със света на мечтите – Холивуд, парите и мафиотските способи за печеленето им, усилието  на младежа  да си намери място под слънцето и подходяща съпруга и чрез своя бар да осъществи собствената си американска мечта.

Действието е ситуирано в края на 30-те години на миналия век, когато Холивуд преживява своята златна епоха, но не е конкретизирано точно.

От диалога останах с впечатлението за годините 1938 – 1940, но, чудно, никъде не се споменава  за нацистка опасност и дори на финала – с настъпването на новата година, не се разбира коя е точно тя.

Уди Алън винаги е държал на прецизното изображение в своите филми, но тук надминава себе си.

Затова е поканил аса Виторио Стораро, вероятно най-добрият жив оператор в света, работил с Копола, Бертолучи, Уорън Бийти, Марвин Чомски, като е искал от него да заснеме спектакъл с наситени и плътни цветове, с каквито са покорявали публиката някога класики като „Отнесени от вихъра“, „Северозападна планинска полиция“, „За кого бие камбаната?“, „Уилсън“, „Историята на доктор Весел“, „Тя носеше жълта панделка“…

Стораро набляга на кремаво – кафявата гама, прецизира  очакваните фокуси със светлосенките, търси запомнящите се портретни композиции и прилага трик, който предизвиква възхищението ни – към края на филма и двете култови средища на американския шоубизнес  получават аналогичен образ – изкуственият Холивуд  оживява и се разкрива като привлекателно средище, пълно с енергия и надежди, докато Ню Йорк добива чара на приказно красив мегаполис – последната среща на Боби и Вони в Сентрал парк…

Сюжетът на „Кафе Съсайъти“, дело на Алън е забавен и увлекателен, режисурата му е брилянтна и без пропуски, визията на Стораро е зашеметяваща.

Кастингът е също на ниво .

Както винаги женските образи са плътни, жизнено правдиви и убедително поднесени, претворени с финес от Шерил Лий – Карън Стърн, Кристен Стюарт – Вони и Блейк Лайвли – Вероника.

Стив Каръл прави запомняща се роля с неблагодарния персонаж на чичо Фил Стърн, а обаятелният Джеси Айзенбърг, който запомних като шефа на „Фейсбук“ Марк Зукърбърг в „Социална мрежа“ в „Кафе Съсайъти“ създава силен и функционален образ, уверено поемайки по пътя на славата.

Без да е натоварен със свръхочаквания „Кафе Съсайъти“ си остава точно това, което е искал от него Уди Алън – приятен, забавен, свеж и очарователен филм, свидетелство за зрелостта и творческата активност на неговия създател, който вече, предполагам, е забравил майските вълнения от фестивала в Кан, където бе първата  среща с публиката, съсредоточавайки се върху своя следващ опус, в който зад камерата отново ще застане Виторио Стораро.

„Кафе Съсайъти“, 2016, сц. и реж.Уди Алън, производство FilmNation Entertainment

 Още текстове от Борислав Гърдев ТУК

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Не бях природно умен, а някой, чийто интерес трябваше постоянно да се привлича с нещо. Все още съм такъв, за съжаление.“

Джеръми Айрънс, английски актьор, роден на 19 септември преди 73 години

Анкета

Хареса ли ви концертът на Соня Йончева и Пласидо Доминго в София?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Майер Лански – ангелът с мръсно лице

 

Интерпретацията, която прави Харви Кайтел на Майер Лански е модерна класика, която трябва да се изучава като образец на актьорско майсторство в киноучилищата.

В "Заповед за арест. Как станах враг номер едно на Путин" се оглежда България на ББ

 

"Горещо я препоръчвам на всички – и на русофили, и на русофоби; и на разумно мислещи, и на изначално предубедени; и на силно ангажирани, и на напълно безразлични; и на много информирани, и на малко знаещи" - ревю на Николай Слатински

Дуилиу Замфиреску, за когото изкуството не бива да репродуцира действителността

 

Трилогията на класика представя и участието на северната ни съседка в Руско- турската война от 1877- 1878 г.