Уди Алън е американски режисьор, актьор, сценарист, драматург и музикант от еврейски произход. Вече 50 години снима комедии, в които акцентът са неуредиците в брачния живот, проблемите между мъжете и жените, комичните ситуации във всекидневния битов живот. Три пъти е печелил "Оскар" за сценарий и режисура с филмите "Ани Хол" и "Хана и нейните сестри". Има "Златен глобус" с "Пурпурната роза на Кайро" и множество награди БАФТА. Животът му е белязан от огромен скандал с актрисата Миа Фароу с която живее и снима дълги години и от която има син. Женен за една от осиновените й дъщери, което тя до днес не може да му прости. След броени дни на фестивала в Кан ще е премиерата на 47-ия му филм– „Cafe Society”. Режисьорът и сценарист даде интервю за hollywoodreporter.com, което публикуваме със съкращения.
-------
Вече сте на 80. Смъртността винаги е била тема на работата ви. Тревожи ли ви още?
- Е, да, със сигурност ме тревожи. Разтревожи ме още когато бях на 5 и ме тревожеше през целия ми живот. Единственото, което можеш да направиш, най-доброто решение е се опитваш да го изхвърлиш от ума си и да не мислиш за това.
Променихте ли се през годините?
- Мисля, че еволюирах артистично. Когато започнах да правя филми, се интересувах само от шегите. След това, през годините се амбицирах да правя по-дълбоки и по-добри филми. Има хора, които биха казали: „Направил си много добри филми” или „Никога няма да направиш”.
Преснимахте част от „Cafe Society”. Какво се случи?
- Снимах някои сцени в Калифорния с Брус Уилис и на него му се наложи да замине за Бродуей. Така че го заменихме със Стив Каръл.
Още ли мразите L.A.?
- Не, не. Това винаги е било мит. Просто не е място, където бих могъл да живея, защото не харесвам слънчевото време и да съм зависим от кола. Харесвам градове като Ню Йорк, където мога да изляза пеш от дома си и да съм в центъра на всичко, където има шум и трафик и сиви, облачни дни, както и сняг. Но пък имам много приятели в Калифорния. Обичам да ходя там за кратко. Не обичам да шофирам. Мога, но не обичам.
Много ли четете?
- Никога не съм обичал да чета. Четох комикси, докато станах на 18. Четох през десетилетията, защото човек трябва да чете, за да оцелее. Но не е нещо, което правя за удоволствие. Предпочитам да гледам бейзбол или баскетбол, да гледам филми или да слушам музика.
Кои вестници четете?
- „Ню Йорк таймс”, защото ми е навик, откакто бях млад. После някак си започнах да следя и таблоидите. Шофьорът ми винаги има в колата.
Четете ли за себе си в таблоидите?
- Никога, никога не съм чел за себе си. Нито интервюта, нито статии за мен. Не съм чел и критиката за филмите ми. И тях никога не съм гледал повторно.
В началото на 90-те, когато бяхте критикуван за връзката си със Сун-И , бяхте ли имунизиран?
- Да, бях. Работих през цялото време. Много съм дисциплиниран, мономаниакален и умея да се абстрахирам.
Тоест не бяхте травматизиран от скандала?
- О, не. Ни най-малко.
Предполагам, че изобщо не сте се виждали оттогава с Миа Фароу?
- Не, мисля, че не живее в Ню Йорк. Май е в Кънектикът. Не съм сигурен. Или пътува за УНИЦЕФ.
Съпругата ви Сун-И промени ли ви?
- Едно от големите ми преживявания в живота ми е жена ми. Тя е имала много тежко детство в Корея: била е сираче на улицата, живяла е в боклука и е гладувала до 6 г. Настанена е в приют. Промених живота й. Тя се образова, има приятели и деца и пътува навсякъде с мен. Тя е много опитна и е била във всички големи европейски столици. Стана друг човек. Това, което направих за нея, ми донесе повече удоволствие, отколкото всичките ми филми.
Казахте как вие сте я променили, но как тя ви промени?
- Даде ми много удоволствия. Обожавам я, даде ми чудесен живот. Женени сме 20 години и бяхме заедно няколко години преди това. Това са най-хубавите ми години. Тя е страхотна приятелка и съпруга. Даде ми стабилен и прекрасен дом и чудесно партньорство.
Но промени ли ви?
- Не знам. Не знам дали изобщо съм се променил, може да съм същият като на 20. Струва ми се, че имам същите навици, същите фобии, същите удоволствия.
Все още ли гледате много филми?
- Има много филми, които ме интересуват. Когато се сдобих със зала за прожекции преди 35 г., бях способен всяка събота да гледам с приятели. Но това вече не е така.
Какво ви хареса от това, което гледахте напоследък?
- Един исландски филм, аз не гледам много американски филми. Някога гледах – през 60-те излизаха по дузина на седмица. Но после американската филмова индустрия разбра, че много пари се правят от блокбъстъри, и се появиха много ужасни филми. Никой от тях не ме интересува.
Някога гледали ли сте филм със супер герои?
- Не.
И своите филми ли не гледате?
- Не, никога. Направих „Вземи парите и бягай” през 68-ма и оттогава не съм го гледал.
Има ли ваши филми, които бихте изтрили?
- Бих изтрил всички или повечето от тях (смее се). Вероятно има 6 или 8 , които бих запазил – „Пурпурната роза от Кайро”, „Мач пойнт”, „Съпрузи и съпруги”, вероятно „Зелиг”, „Полунощ в Париж”. Не е лесно…
„Ани Хол”, „Манхатън”?
- Толкова отдавна ги направих, че не си ги спомням добре. Аз не ги възприемам като публиката. Когато направих „Манхатън”, се разочаровах. Казах на шефа на „United Artists”: „Ако спреш този филм, ще ти направя нов безплатно”. Той ми отговори: „Ти си луд. Харесваме филма и сме инвестирали в него. Лудост е да не го прожектираме”. И те го пуснаха по кината и имаше голям успех. Казвал съм, че това беше голям късмет.
Още ли нямате компютър?
- Не. Не съм добър в това, въобще не съм добър с техниката. Имам клетъчен телефон, но с много ограничени функции: мога да се обаждам по него и асистентът ми ми качва джаз записите ми на него, за да мога да си ги слушам, докато се разхождам из града.
Нямате email?
- Не, никога не съм писал на никого.
Какви са сънищата ви? Имате ли кошмари?
- Имам кошмари, да, не често. Спя като мъртвец.
С възрастта промениха ли се религиозните ви виждания?
- Същите са си. Смятам, че религията помага за преодоляване на болката от реалността.
А политическите ви виждания? Кого подкрепяте?
- Фен съм на Хилари. Харесвам много Бърни, но мисля, че Хилари може да направи повече.
Срещали ли сте се с Хилари?
- Не, но съм срещал Тръмп – във филма ми „Знаменитости”. Тогава беше много любезен и приятен и това е трудно съпоставимо с нещата, които каза по време на кампанията си.
Вярно ли е, че веднъж сте се видели със Самюъл Бекет?
- Да. Приказвап с него 5 минути в едно кафене в Париж. Беше много приятно. Никога не съм бил голям фен на Бекет. Но пък исках да срещна Жан-Пол Сартр. Даже някой ми предложи да го уреди срещу заплащане.
Шегувате се!
- Не, не. Но не се съгласих, защото цялата работа беше много тъмна за моята душа.
