АЛЕКСАНДЪР СТОЯНОВ, "Портал Култура"
Навръх 15 септември премиерът Румен Радев обяви, че „Прогресивна България“ предвижда премахването на многообразието от учебници по основните хуманитарни предмети – история, литература и география. Зад това предложение стоят години наред подхвърляни идеи от различни „патриотари“ и популисти в българското обществено-политическо пространство.
Целта на така направеното предложение е завръщане на българското образование към базовите принципи на тоталитарния образователен модел, при който учебното съдържание се диктува еднопосочно от държавата чрез екипи, определени от същата тази държава. Към момента такива образователни практики са оцелели само в тоталитарни и авторитарни режими по света.
Много българи подценяват значението на единствения учебник по даден предмет. Идеята се разглежда като начин да се спестят пари на данъкоплатците. Но това е мит. В крайна сметка броят на учениците е такъв, какъвто е – да речем, 50 000. Дали ще купите един учебник 50 000 пъти, или 50 различни учебника по 1000 пъти, цената остава една и съща – единственият учебник няма да е по-евтин от многото различни.
Същевременно съдържанието на този единствен учебник няма да се съставя от екип професионални историци, кандидатствали със своя проект в конкуренция с множество други екипи, а ще се определя от държавата въз основа на критерии, които са всичко друго, но не и прозрачни, с ясни предпочитания към обслужването на партийно-политическото лоби. Обществото е добре запознато с редица историци, икономисти и филолози у нас, които гравитират около управляващата партия – част от имената им се появиха в предизборния щаб на Илияна Йотова. Същите имена вероятно ще се появят и в авторските екипи, наред с други, които през последното десетилетие нееднократно са заявявали подкрепата си за „ценностите“, демонстрирани от властите у нас.
Нека приемем, че Румен Радев и „Прогресивна България“ са порядъчни и добри хора, вярващи в демократичните ценности. Нека приемем, че ще създадат учебник, който ще е безпристрастен, обективен и… прогресивен. Нека тези единствени учебници влязат във всички класни стаи. Мандатът на ПБ е четири години. Какво се случва след това? Какво правим, ако начело на държавата застанат хора, които не са обективни и почтени и са напълно зависими от чужда държава? Какво правим, когато тези хора се възползват от създадения прецедент и от свръхцентрализираното образование, за да промият мозъците на децата, да изкривят обективната истина за миналото, света и писаното слово и да превърнат учебниците в инструменти на авторитарна пропаганда?
Запитайте се: защо учебниците по география, история и литература? Защо не по математика, биология или химия? Отговорът е прост и притеснителен. Именно хуманитарните предмети възпитават у децата граждански ценности и демократични принципи. Именно тези предмети учат учениците на критично мислене за обществото, държавата и миналото. Това са дисциплините, чрез които се изграждат идентичността на народа ни и неговото светоусещане. Ако те бъдат поставени под политически контрол, пътят към авторитарната пропаганда в училищата ще бъде широко отворен.
България и без това изостава от цивилизования свят в обучението на децата си в граждански и демократични ценности. В нормалните държави тези принципи се изучават след пети клас, а у нас – от единадесети клас. Още един удар по и без това крехката, нестабилна и несъвършена образователна конструкция у нас ще има пагубни последици за демократичното бъдеще на България.
Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът. Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм – същия, чиито възпитаници и адепти са хората, предлагащи настоящата образователна реформа.
Гл. ас. д-р Александър Стоянов е историк, преподавател в НБУ и учител в НГДЕК „Св. Константин Кирил Философ“. Изказаните в текста оценки засягат единствено неговата лична позиция.
