Манол Пейков от издателство „Жанет 45” отговори от „Фейсбук” страницата си на редакционния коментар на „Преса” - „Цветя на злото”, писан от зам.главния редактор Николай Стоянов. Журналистът от столичния вестник се изказва остро за тези, които не одобряват новия паметник на цар Самуил, издигнат в центъра на София. Стоянов влиза в ролята на демиург, наричайки критиците на монумента „цветя на злото”, „цветя без корен и мирис”.
Текстът на Манол Пейков:
Г-н заместник главен редактор,
Прав сте. Вие нас не сте ни възпитавали. Слава на бога, че е така.
Между нас и вас наистина има широка разделителна ивица. Но тя минава не там, където си мислите.
Ние четем Ботев и Вазов, но те далеч не са единственото, което сме чели.
Били сме в Родопите и на Шипка. И в Лондон сме били. И в Женева, и в Ню Йорк. И в Истанбул. И в Атина.
Познаваме миналото си, но не искаме то да бъде ползвано като вечна извинителна бележка за провалите на настоящето.
Според нас националистическата призма, през която вие държите да гледаме на света, освен че е тясна и изкривена, е и безнадеждно демодирана.
За нас политиката не е упражнение по начесване на собственото его, а изпит по държавничество.
Ние не вярваме в парадигмата "абе като е станал кмет (депутат, министър) нека си крадва по малко, ама поне и за хората нещо да прави". Ние вярваме във върховенството на закона.
Радваме се на новите магистрали, но те не са нашият идеал за качествен живот.
Возим се в новото метро, разхождаме се по обновената Витошка -- но не споделяме мнението, че тяхната функционалност (влакът се движи, плочките са здрави) е оправдание за липсата на елементарен естетически критерий при построяването/възстановяването им.
Ние живеем в София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Велико Търново, Ямбол, Чирпан, Севлиево, Малко Търново и Долна Митрополия -- и заедно с това живеем в Европа. Защото за нас България е Европа.
Твърдо сме убедени, че откритите пространства на градовете, в които живеем - улиците, площадите и парковете - са тъканта на нашето ежедневие и че тяхната красота и уреденост са разковниче за по-добър живот. И също толкова твърдо отхвърляме крайния утилитаризъм -- абсолютната и безнаказана доминация на удобството и функцията над етиката и естетиката.
Ние смятаме, че можем да сме българи и европейци едновременно -- без да се налага едното да надборва другото.
Ние помним своето минало. Но спомените ни не са същите като вашите.
"Онзи, който контролира миналото, контролира бъдещето", казва Джордж Оруел. И добавя: "Онзи, който контролира настоящето, контролира миналото."
Ние не искаме нашата памет да бъде непрестанно подменяна с бездарни клишета, които безнадежно опростяват и опростачват живота ни.
Време е, г-н заместник главен редактор, най-сетне да станем от релсите на историята, вместо мързеливо, инатливо и безропотно да лежим и и да чакаме влакът на бъдещето да ни прегази.
С несърдечен поздрав,
Манол Пейков,
цвете с корен и мирис
