Десислава Лещарска, "Капитал"
Поредната къща - бивш архитектурен паметник в центъра на София, ще замине в историята, за да се появи на нейно място осем етажна офис сграда. Става въпрос за кооперация в непосредствена близост до Народния театър "Иван Вазов" - на "Кузман Шапкарев" 3. Това става ясно от одобрен от главния архитект Здравко Здравков Работен устройствен план (РУП). Собственик на терена от малко над 1 декар в идеалния център е Пламен Илиев, бивш общински съветник от времето на Стефан Софиянски, влизал в много скандали, а напоследък активен в строителството.
Съобщението за документа, който предхожда самия инвестиционен проект, е качено на страницата на Район "Средец". Заинтересованите имат 14 дни да се запознаят с плана и да отправят възражения. Възможността за ново строителство на терена е заложена още през 2015 г. - с одобряването на Подробен устройствен план за централната "Зона А", район "Средец". От него става ясно, че имотът е отреден "за офиси" и се намира в Зона за обществено обслужващи дейности, където са позволени плътност на застрояване 60%, кинт 3 и кота корниз 20 м.
Инвеститорът
Сградата и теренът под нея на "Кузман Шапкарев" 3 е собственост на фирма "Тулекс". Тя е на Пламен Илиев, бивш общински съветник от преди Йорданка Фандъкова да поеме поста кмет на София. Навремето Илиев се води за приближен на Стефан Софиянски, но впоследствие се отцепва в групата "Демократи за София". Името му се свързва с редица имотни скандали и съмнителни сделки в Общинска банка, включително и с информацията за искан от бившия президент Росен Плевнелиев подкуп за изграждането на "Бизнес парк София". След като напуска общината, Илиев се заема с бурна строителна дейност - негови фирми участват в изграждането на Бизнес център "Хемус" до хотел "Хемус", 11-етажен блок на входа на "Южния парк" и др. Той държеше и акции в борсовия балон "Енергони", който по-късно фалира.
Кооперацията до Народния театър е била в активите на приватизираното от РМД през 1999 г. общинско дружество "БКС Средец". През януари 2008 г. тя е придобита от "Тулекс" на Пламен Илиев срещу 1 млн. лв. (според справка в Имотния регистър), а няколко месеца по-късно е отменен статутът й на архитектурно-строителен паметник. Видът й наподобява необароковите сгради, каквато е съседната - домът на проф. Стефан Ватев, проектирана от едно от най-големите имена в българската архитектура - арх. Никола Лазаров (автор и на рушащата се къща на Иван Гешов на "Патриарх Евтимий" 7). Междувременно новият собственик ипотекира кооперацията за 2 млн. евро пред банка "Пиреос", която според документите в Имотния регистър е частично заличена.
От съобщението на страницата на Район "Средец" става ясно, че "Тулекс" планира да събори кооперацията с три надземни етажа и да построи на нейно място офиси на осем етажа. Пламен Илиев потвърди информацията пред "Капитал". "Все още няма конкретен проект, до месец възнамерявам да започна проектиране", посочи Илиев. "Цялото каре е отредено за офиси", уточни той. По думите му, макар да не е имало ограничение за височината, той се е спрял на осем етажа, защото след тази височина противопожарните изисквания стават много тежки и инвестицията нямало да е рентабилна.
Теренът на "Синия лъв" също може да бъде застроен
Само на педя от планираната нова офис сграда може да се появи друг строеж - на терена на ресторант "Синия лъв". Земята под него с площ 1555 кв. м. и съседният терен от 557 кв. м. са на две фирми, свързани с небезизвестните Иво Иванов и Димитър Борисов, собственици на сметопочистващата фирма "Титан" и на футболния клуб ЦСКА до фалита му. Според ПУП на района от 2015 г. там също може да се стри - офиси на шест етажа.
От регистрите не става съвсем ясно как Борисов и Иванов са се сдобили с апетитните терени в центъра. Имотите са били държавни, на регионалното министерство, и според регистрите са прехвърлени на община "Средец", която е собственик на "Синия лъв". Междувременно обаче е сключена сделка между областния управител на София и две фирми, "А-Трейд" и "Краси С" за терените под клуба. Тя е от 2005 г. Актът за общинска собственост е отменен през 2009 г.
