МАНОЛ ПЕЙКОВ, "ФЕЙСБУК"

Жалната пловдивска филхармония, напълно нефункционална, с опадали букви и реклама на цигари върху й, ще наблюдава от първия ред предстоящите тържества по откриването на новата Европейска столица на културата. Тъй наречената "вавилонска кула", върху която пловдивчани ще пеят, танцуват и рецитират на 12-и януари, се издига на броени метри от нея. 

Срещу похарчените за построяването на кулата (която ще се ползва малко повече от час) три милиона лева, захабената и занемарена зала на филхармонията (единствената акустична зала в града) можеше да грейне с нови седалки, сцена модерни съоръжения, които да се ползват в продължение на десетилетия. Вместо това тя ще бъде затворена през цялата 2019-а година -- а може и би за години напред, докато се намерят средства (и желание) за ремонта й.

Затова пък, по стара традиция, ще впечатлим чужденците с думба-лумба до пладне. И после, като им видим гърба -- десет години гладни. Ала издути до пръсване от гордост.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Културата е замислена не като игра и не от игра, а в игра.“

Йохан Хьойзинха, холандски филолог и историк, роден на 7 декември преди 151 години

Анкета

Ще подарите ли книга за Коледа?

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Наполеон“ - филм за възхода и падението на един амбициозен лидер

 

Ридли Скот здравата се е потрудил върху своя епос и заслужава похвала, която ще му е необходима в неговото по-нататъшно творческо развитие

„Диада“ без доза щастие

„Диада“ е честно реализиран филм, с уверена и с ясни послания режисура, впечатлява и операторска работа

За „Ваймар експрес“ и силата на таланта

 

На финала авторката на филма търси помирителен жест – тя деликатно и предпазливо, премерено и едва ли не извинявайки се, стига до извода, че личността и пристрастията на Мутафова отстъпва пред силата на нейния талант, което си е и самата истина.