МАНОЛ ПЕЙКОВ, фейсбук
Министерството на културата е изключително непроветрена и занемарена институция, с тежки кадрови, организационни и компетентностни проблеми. Липсата на внимание и интерес към културния сектор от страна на държавата (както на законодателната, така и на изпълнителната власт), непрекъснатото замитане под килима на вопиющата нуждата от реформа, споменаването на културата само когато има нужда от самоизтъкване и блага приказка са характерни и неизменни черти на този сектор от години, ако не и от десетилетия.
Номинацията на млад, работлив и необременен човек на поста министър на културата от страна на новата управленска коалиция е смел и добре изглеждащ в публичното око, но твърде рискован ход.
Институцията е толкова овъртолена в интриги, привидности, стоене на завет и стискане на палци и кълки, че за един млад и неопитен администратор ще е изключително предизвикателство да се ориентира в този лабиринт от онаследености и мистификации.
Дваж и триж по-трудно ще е да събере смелост, за да направи най-необходимото в този сектор – радикално разчистване и реорганизиране на институцията, привличане на истински културни мениджъри, на които да бъдат осигурени адекватно заплащане и реално поле за действие. Всичко останало идва (и ще дойде, повярвайте ми!) едва след като тази тежка, неблагодарна и непопулярна работа бъде свършена.
Най-искрено му желая успех и дълбоко се надявам да се заобиколи с опитни, почтени и смели хора, които не само да го подкрепят, но и да му показват пътя, като му напомнят денонощно – не само на думи, но и с личния си пример – за големите цели и истински важните приоритети пред него.
