МАНОЛ ПЕЙКОВ, издател, "ФЕЙСБУК"

Понеже мнозина от вас не разбират на какво толкова се ядосва Грета Тунберг, нека се опитам да обясня.

Когато наскоро се развали печатната ни машина, техникът от София каза, че трябва да купим нова платка за 1500 лева.

Понеже не можем да си позволим да не работим, докато чакаме платката да пристигне, любезно го помолихме да реши проблема поне временно.

Тъй като се познаваме от дълго време, той склони да опита. Отиде до магазина за електронни елементи, купи нещо, върна се, отпоява, запоява - и хоп! - платката проработи.

Преди да си тръгне техникът изрично забеляза, че решението е само временно и задължително трябва да си купим нова платка. И да я сменим веднага, щом пристигне. (А старата да върнем на производителя незабавно щом я сменим - така било по договор.)

След като си тръгна, един от колегите, от чисто любопитство, реши да провери какво аджеба е сменил техникът. Отиде до магазина и попита продавача, който, както се оказа, му бил личен приятел.

"Най-обикновено съпротивление. За 23 стотинки", небрежно отвърна той.

Ето ви го: съвсем кратко, но болезнено точно описание на икономическата система, в която сме принудени да живеем през последните десетилетия. 

Вместо да сменим елемент с размера на нокътя ми, който струва стотинки, сменяме цялата платка, дълга един лакът, която струва х и л я д о к р а т н о повече.

Целта е една-единствена и е ясна на всички ни: по-големи приходи. По-големи печалби. Непрекъснат икономически растеж.

Всички нови автомобили и домакинска техника (а напоследък - и доста машини за производство) са проектирани на принципа на така наречения "planned obsolescence": развалят се почти в същия миг, в който изтича гаранцията им. 

Само дето планетата, с която разполагаме, има ограничен капацитет. И ние скоростно и безмилостно се приближаваме към него.

Откакто (преди година) Китай категорично отказа да приема въпросните ненужни платки и да ги заравя в безкрайните сметища, с които е осеяна територията му, индустриалният запад отчаяно търси други ентусиасти, дето са склонни да приемат срещу съответното заплащане трилионите тонове боклук, произведени всяка година. Не спира да търси -- и ни най-малко не го е еня какво се случва с планините от отпадъци от мига, в който напуснат палубата на кораба. (Един от въпросните ентусиасти е широко известният собственик на "Брикел" и Марица изток" г-н Ковачки, на който половин България му сърба попарата.)

Понятието "икономически растеж" е една от най-повтаряните мантри на нашето съвремие: само допреди няколко месеца в с и ч к и държави по света (без изключение) го поставяха в основата на ежегодните си бюджети с разбирането, че без растеж няма прогрес, няма развитие.

Глобалното затопляне и гигантските количества въглероден диоксид, които отделяме и които променят климата на планетата, са подмножество на този проблем. А време просто няма: по всичко личи, че само до няколко десетилетия климатичните промени вследствие на човешката намеса ще станат необратими и ще доведат до катаклизми, каквито днешното човечество не познава и не е подготвено да посрещне.

През май 2019-а Нова Зеландия стана първата страна (и единствена засега), която отказа да включи термина "икономически растеж" в бюджета си, и го замени с понятието добруване, well-being.

С други думи, вместо на непрестанния стремеж към производителност и икономически растеж, Нова Зеландия залага на цели като развитие на общностите и културните взаимовръзки, на добруването, споделено по справедлив начин с идните поколения.

Това е то.

На думи звучи просто. Но на дела е непосилно трудно. Поне засега. 

Зная, че ви сърби отвътре, но моля ви, спрете да хихикате по адрес на Грета Тунберг, спрете да обяснявате, че имала Аспергер, че била лоша актриса, че изглеждала като зомби, че била продукт на свръхамбициозни родители, че първо да вземела да си доучи, пък полсле да давала акъл на възрастните - и тем подобни неуместности.

Това дете, с всичките си странности и очевидни човешки недостатъци, е единствената ни надежда да се опомним. Единствената ни надежда да влезем отново в ролята на "венеца на божието творение", на (уж) едичкото същество на тази планета, надарено с ум, разум и чувства.

Планетата може и без нас. Ние без нея - не.

  • ПЪТЕПИС

    "Утре не съществува. Има само днес" - Карибите отвътре

    • Доминиканците са благи и добронамерени хора;
    • Майката тук е на почит, от бащите никой не се интересува, защото майката на децата е сигурна, а бащата никога не е;
    • В Доминикана вечерно време се кара само на дълги светлини. 

„Оскар Уайлд правилно е забелязал, че истинският живот на човека не е непременно този, който той живее.”

Ник Хорнби, английски писател и сценарист, роден на 17 април преди 68 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„И аз слязох“ - завещанието на Владимир Зарев

 

Писателят стриктно се придържа към евангелския текст, самият той се стреми да бъде стегнат, лапидарен, обран, ефективен, бяга от многословието...

Възродени звездни мигове от оперното изкуство

 

„Запленени от сцената“ от Огнян Стамболиев – книга от портрети на оперни творци

Дневникът на Борис Делчев – разрез на соцепохата

 С какво обаче записките на литературния критик са чак толкова опасни? Двадесет години след първата публикация, когато страстите са стихнали, а и почти никой от действащите лица вече не е сред живите, те вече се четат по друг начин.