„Важността на религията изчезва пред успехите на цивилизацията и нейното място се заема от общия възглед за народност и свобода.“
„Сърбите и българите могат да живеят под едно правителство, а всеки народ да си има свое вътрешно самоуправление.“
„А да бъдат свободни един човек и един народ, те трябва да уважават свободата и на другите народи; за да бъде човекът човек, трябва да уважава и правото на другия човек.“
„Българите не търсят чуждото, но не дават и своето.“
„Между китайците и гърците съществува голямо сходство: китаецът извлича сичките свои мъдрости из книгите на Буда и не ще и да знае за съвременните науки и за съвременното човеческо развитие, а гърците смучат Демостена и Сократа като пиявици и малко обръщат внимание на негръцките истини.“
„Когато не умееш да бъдеш кум и да носиш бъклица, то иди да миеш съдовете.“
„И лъжата има свой край и маската се носи до време.“
„Без образование ние никога няма да достигнеме до никакво добро.“
„У нас всичко става за пари... Тежко и горко на нашият народ, ако той остане дотолкова назад, щото различни шарлатани да защитават интересите му!“
„Народът плаща, сиромасите пъшкат, баба Кера дава последнята си парица; а децата си остават патенца, какъвто е и учителят им.“
„У нас всичко е шупнало, а нищо не е втасало, всичко е избъбнало, а нищо не е цъфнало. Ако надникнете в училищата си, то ще да ни се доплаче; а ако разгърнеме нашите периодически списания (даже нашите книги), то трябва да се пукнеме от смях.“
„Обязаността на всеки писател и на всеки педагог е да бъде прост и да говори със своят собствен език.“
„Свободата не ще екзарх, иска Караджата."
„Ние сме родени да кърпиме чуждите дрехи.“
---
Хубава си, моя горо...
Хубава си, моя горо,
миришеш на младост,
но вселяваш в сърцата ни
само скръб и жалост:
който веднъж те погледне,
той вечно жалее,
че не може под твоите
сенки да изтлее,
а комуто стане нужда
веч да те остави,
той не може, дорде е жив,
да те заборави.
Хубава си, моя горо,
миришеш на младост,
но вселяваш в сърцата ни
само скръб и жалост,
твойте буки и дъбове,
твойте шуми гъсти
и цветята, и водите,
агнетата тлъсти,
и божурът, и тревите,
и твойта прохлада,
всичко, казвам, понякогаш
като куршум пада
на сърцето, което е
всякогаш готово
да поплаче, кога види
в природата ново,
кога види как пролетта
старостта изпраща
и под студът, и под снегьт
живот се захваща.
ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ - поет, писател, енциклопедист, журналист, етнограф, национален герой, поборник за освобождението на България, роден на 7 ноември 1834 г. Има съществен принос за развитието на обществената мисъл в България през Възраждането, пише библиографски трудове, статии по българска литература, култура, лексикография, политическа история, нумизматика. Участва в националреволюционното движение като член и председател на Българския революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ в началото на 70-те години на ХІХ век. Умира на 21 януари 1879 г.
