ВАНЯ ПЕНЕВА

Абсурдно e как общината превръща идеалния градски център в хаотична сбирка на отблъскващи монументи. Точно такъв пример е вдигането на над 6-метров паметник на средновековния охридски владетел Самуил, известен с края на Първата българска държава. Типичен средновековен управник, чието семейство се е изпоклало в зверски домогвания към властта. Ама това е най-малкият проблем. 

Задминахме македонците с кича и парвенющината им, а им се подигравахме доскоро. Ние и на румънците се присмивахме, но не знаехме на какво са способни управляващите. „Гарантирано от ГЕРБ!" Охридкото езеро - гребна база на Софийския университет! 

В градинката до „Александър Невски” няма място за тази грандоманщина. Паметникът съсипва пейзажа, обезценява базиликата "Света София". Проблемът е естетически и юридически. Престъпно, нахално и глупаво е да превръщаме някога стилната ни столица в панаир. Макар че вече процесът е необратимо напреднал. 

Съсипването на старините впрочем не е проблем само на софийското кметство, а на цялото управление на ГЕРБ - точно те изградиха крепости от полимери и бетон. Половината фасади от началото на ХХ век в стил неокласицизъм са покрити безнаказано с изолация от стиропор. Безценни паметници на културата се рушат заради престъпната безотговорност на кметството, а някои директно бяха съборени. "Витошка" мяза на селска чаршия от зрелия социализъм. Добрият тон и добрият вкус  вече са мухлясали понятия. Задушаваме се, обаче кметът и премиерът бият тъпана какви чудеса били направили за софиянци. И хората без памет ръкопляскат стадно. А уж точно те претендират за историческо преклонение. И докато експертите по изкуство и архитектура са изтикани в ъгъла, хора без капчица вкус вземат потресаващи „декоративни” решения. 

Недоразумението с паметника на Самуил може да бъде поправено – един кран го вдига и го изнася извън идеалния център на града. Колкото до аргумента, че нямаме монументи на владетели там – има, как да няма. Царят Освободител не е ли монарх? И каква изкривена логика се стреми през ХХІ век да величае така архаично и плоско някогашни царе? Целият мрачен пантеон от Средновековието ли ще наредим около „Александър Невски”, та учениците да си научат уроците? ХVІІІ век – епохата на бума на паметници на владетели и пълководци, свърши отдавна. Няма впрочем други безумни народи като нашия, които да кръщават жалките си отбори на исторически светини, за да може да се крещи по тях „К.р за Левски!”. 

Затова другите имат приказни столици, в които да скиташ в захлас, а ние – не. И ще продължим да си тънем в кичозното блато. 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Никой възрастен не може да издържи кръста, който носи детето.“

 Франсоа Мориак, френски писател, роден на 11 октомври преди 141 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...