МАНОЛ ПЕЙКОВ, "ФЕЙСБУК"

Абдул Азис е родом от Кабул, Афганистан. 48-годишен. Живял в Австралия 25 години, а наскоро се преместил в Нова Зеландия.

Когато чул изстрелите, бил вътре в джамията, заедно с още 80 души, включително жена му и четиримата му синове. Видял през прозореца човек с автомат и паднали тела. Грабнал първото, което му било подръка -- устройство за четене на кредитни карти -- и хукнал навън.

"Стой при нас, тате. Не излизай!", помолил го малкият му син.

"Вие стойте тук, сега се връщам", отвърнал. "Всичко ще бъде наред."

Навън видял, че нападателят се връща към колата си, за да вземе заредено оръжие. Замерил го с машинката. Онзи започнал да стреля по него. Абдул Азис се шмугнал между колите. Там намерил един от захвърлените, вече използвани автомати на стрелеца. Насочил го и натиснал спусъка. Нищо. Бил празен. Тогава го вдигнал и го метнал като копие към колата на нападателя. Автоматът се приземил върху предното стъкло и го разбил.

Убиецът, навярно стреснат от оказаната съпротива, скочил в колата и отпрашил. Минути по-късно полицията го спряла и го неутрализирала.

Впоследствие става ясно, че това е втората джамия, набелязана от нападателя. От загиналите общо 50 души, пред втората джамия са убити едва 7. От хората, молещи се вътре -- нито един.

Когато работата стане напечена и навън завалят куршуми, искам до мен да има някой като Абдул Азис. Черен, бял, син, пембен, от Афганистан, Северна Ирландия, Шри Ланка или Тонга -- все тая.

Някой  к а т о  Абдул Азис.