Румен БЕЛЧЕВ, в. "Стършел"

Една кибритена клечица (или запалка за стотинки) в ръцете на идиот само за секунди оскъпи демонтажа на паметника „1300 години България” с един милион евро.

Изпокарахме се покрай тоя паметник, караница, достойна за 1336-aта годишнина на държава, обитателите на която най обичат да се мразят едни други.

Някой много сръчно ни раздели на две – на интелектуална пасмина, бранеща социалистически монумент, и патриотично настроени граждани, болеещи за възстановяване на мемориала на загиналите войници. И никой не обърна внимание как и двете страни ни баламосват.

Къде бляха защитниците на монумента три години, откакто е взето решението за събаряне на паметника? При полуразрушени, нарязани с флексове и демонтирани почти всички фигури те призоваха да се организира протестен концерт пред тарабата на обекта. С участието на фолклорни състави и други. Иху, значи, у-бря, оставка и пак иху. Изключително въздействащо и ефективно при влязло в сила без право на обжалване съдебно решение.

Къде се почесваха патриотите, настояващи паметта на загиналите за България да бъде почитана по достоен начин през тези години? От представените проекти за възстановяване на стените с имената на героите никой не беше одобрен. След като няма проект, няма и финансиране. След като няма финансиране – няма да има и мемориал, елементарно.

Но това не пречи да се насъскат хората едни срещу други, поне на това наистина сме майстори.

Ще докарат нов кран, ще го пазят по-добре, ще отнесат фигурите в Бояна и ще ги подпрат на дувара, надяваме се, все пак под някоя стряха (защото и за онова, на което му викат преаранжиране, също няма проект) и ще си останат там, като паметник на 1336-aта идиотска българска годишнина.

А на мястото на паметника щели били да поставят запазения лъв от стария мемориал. Да видят чужденците, че почитаме падналите за родината.

И тук се натъкваме на един деликатен въпрос – откъде ще прекарват делегацията на Гърция, та да не види лъва? Ами че той държи в лапи щит, на който е изобразена картата на Санстефанска България! За несведущите – доста голяма част от сегашна Гърция, от Ксанти, та чак до Солун е отбелязана като българска територия. Румънците, да речем, ще ги почерпим и ще ни простят, че според тая карта България стига почти до делтата на Дунав.

Турци, сърби, македонци, изобщо не ги броим – те не са членове на Евросъюза и, предполагам, няма да бъдат поканени.

Тъй като всичко у нас се върши под бодрия лозунг „Да не се изложим пред чужденците”, има само два варианта – или да се обезобрази и обезсмисли фигурата, като се скрие някак си картата, или изобщо да не се поставя, за да не се получи външнополитическа излагация.

Сред целия тоя идиотизъм на ниско, средно и високо управленско ниво появата на идиот с шише бензин в едната ръка и запалка в другата бе лесно предвидима.

Очакваме следващите!

 

 

 

  • ДЕБЮТ

    „Вяра на баба Вера“ – книга за всяка баба и внучка

    Симпатичната история е разказана от Вяра Георгиева, която дебютира в жанра. Своя дебют като илюстратор на детска книга прави и художничката Габриела Петкова, която печели първия по рода си конкурс, организиран от издателството.

  • СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ

    „Оръжията и човекът“, Анна Каменова и… фактите

    „Който бе чел и който не бе чел пиесата измежду тези синковци, разпространяваше заблудата, че Шоу написал тази пиеса само защото мразел българите… Но никой от тях не бе прочел предговора и не бе забелязал, че Шоу говори с топло чувство за „храбра малка България“, която без да насърчава милитаризма, може да бъде героична.“

„Не правя филми просто, за да заработя пари. Аз печеля пари, за да правя филми.“

Уолт Дисни, американски аниматор и съосновател на „The Walt Disney Company", роден на 5 декември преди 123 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.

Патриот: автобиографията на Алексей Навални

"Още преди да прочета "Патриот" смътно знаех отнякъде, че фамилията Навални е украинска (укр. Навальний), но не си бях направил труда да проверя това и да се информирам в кое поколение е връзката с Украйна" -  Владимир Сабоурин