Румен БЕЛЧЕВ, в. "Стършел"

Една кибритена клечица (или запалка за стотинки) в ръцете на идиот само за секунди оскъпи демонтажа на паметника „1300 години България” с един милион евро.

Изпокарахме се покрай тоя паметник, караница, достойна за 1336-aта годишнина на държава, обитателите на която най обичат да се мразят едни други.

Някой много сръчно ни раздели на две – на интелектуална пасмина, бранеща социалистически монумент, и патриотично настроени граждани, болеещи за възстановяване на мемориала на загиналите войници. И никой не обърна внимание как и двете страни ни баламосват.

Къде бляха защитниците на монумента три години, откакто е взето решението за събаряне на паметника? При полуразрушени, нарязани с флексове и демонтирани почти всички фигури те призоваха да се организира протестен концерт пред тарабата на обекта. С участието на фолклорни състави и други. Иху, значи, у-бря, оставка и пак иху. Изключително въздействащо и ефективно при влязло в сила без право на обжалване съдебно решение.

Къде се почесваха патриотите, настояващи паметта на загиналите за България да бъде почитана по достоен начин през тези години? От представените проекти за възстановяване на стените с имената на героите никой не беше одобрен. След като няма проект, няма и финансиране. След като няма финансиране – няма да има и мемориал, елементарно.

Но това не пречи да се насъскат хората едни срещу други, поне на това наистина сме майстори.

Ще докарат нов кран, ще го пазят по-добре, ще отнесат фигурите в Бояна и ще ги подпрат на дувара, надяваме се, все пак под някоя стряха (защото и за онова, на което му викат преаранжиране, също няма проект) и ще си останат там, като паметник на 1336-aта идиотска българска годишнина.

А на мястото на паметника щели били да поставят запазения лъв от стария мемориал. Да видят чужденците, че почитаме падналите за родината.

И тук се натъкваме на един деликатен въпрос – откъде ще прекарват делегацията на Гърция, та да не види лъва? Ами че той държи в лапи щит, на който е изобразена картата на Санстефанска България! За несведущите – доста голяма част от сегашна Гърция, от Ксанти, та чак до Солун е отбелязана като българска територия. Румънците, да речем, ще ги почерпим и ще ни простят, че според тая карта България стига почти до делтата на Дунав.

Турци, сърби, македонци, изобщо не ги броим – те не са членове на Евросъюза и, предполагам, няма да бъдат поканени.

Тъй като всичко у нас се върши под бодрия лозунг „Да не се изложим пред чужденците”, има само два варианта – или да се обезобрази и обезсмисли фигурата, като се скрие някак си картата, или изобщо да не се поставя, за да не се получи външнополитическа излагация.

Сред целия тоя идиотизъм на ниско, средно и високо управленско ниво появата на идиот с шише бензин в едната ръка и запалка в другата бе лесно предвидима.

Очакваме следващите!

 

 

 

  • БЕЗСМЪРТИЕ

    Девизът „Свобода или смърт“ навърши 250 години

    Фразата е използвана за първи път в църква, когато адвокатът и законодател Патрик Хенри държи пламенна реч, за да убеди колонистите от Вирджиния да се подготвят за война срещу потисническата Великобритания

„Опитвам се да не гледам напред или назад, опитвам се да продължа нагоре”.

Шарлот Бронте, английска писателка, родена на 21 април преди 209 години 

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„И аз слязох“ - завещанието на Владимир Зарев

 

Писателят стриктно се придържа към евангелския текст, самият той се стреми да бъде стегнат, лапидарен, обран, ефективен, бяга от многословието...

Възродени звездни мигове от оперното изкуство

 

„Запленени от сцената“ от Огнян Стамболиев – книга от портрети на оперни творци

Дневникът на Борис Делчев – разрез на соцепохата

 С какво обаче записките на литературния критик са чак толкова опасни? Двадесет години след първата публикация, когато страстите са стихнали, а и почти никой от действащите лица вече не е сред живите, те вече се четат по друг начин.