Румен БЕЛЧЕВ, в. "Стършел"

Една кибритена клечица (или запалка за стотинки) в ръцете на идиот само за секунди оскъпи демонтажа на паметника „1300 години България” с един милион евро.

Изпокарахме се покрай тоя паметник, караница, достойна за 1336-aта годишнина на държава, обитателите на която най обичат да се мразят едни други.

Някой много сръчно ни раздели на две – на интелектуална пасмина, бранеща социалистически монумент, и патриотично настроени граждани, болеещи за възстановяване на мемориала на загиналите войници. И никой не обърна внимание как и двете страни ни баламосват.

Къде бляха защитниците на монумента три години, откакто е взето решението за събаряне на паметника? При полуразрушени, нарязани с флексове и демонтирани почти всички фигури те призоваха да се организира протестен концерт пред тарабата на обекта. С участието на фолклорни състави и други. Иху, значи, у-бря, оставка и пак иху. Изключително въздействащо и ефективно при влязло в сила без право на обжалване съдебно решение.

Къде се почесваха патриотите, настояващи паметта на загиналите за България да бъде почитана по достоен начин през тези години? От представените проекти за възстановяване на стените с имената на героите никой не беше одобрен. След като няма проект, няма и финансиране. След като няма финансиране – няма да има и мемориал, елементарно.

Но това не пречи да се насъскат хората едни срещу други, поне на това наистина сме майстори.

Ще докарат нов кран, ще го пазят по-добре, ще отнесат фигурите в Бояна и ще ги подпрат на дувара, надяваме се, все пак под някоя стряха (защото и за онова, на което му викат преаранжиране, също няма проект) и ще си останат там, като паметник на 1336-aта идиотска българска годишнина.

А на мястото на паметника щели били да поставят запазения лъв от стария мемориал. Да видят чужденците, че почитаме падналите за родината.

И тук се натъкваме на един деликатен въпрос – откъде ще прекарват делегацията на Гърция, та да не види лъва? Ами че той държи в лапи щит, на който е изобразена картата на Санстефанска България! За несведущите – доста голяма част от сегашна Гърция, от Ксанти, та чак до Солун е отбелязана като българска територия. Румънците, да речем, ще ги почерпим и ще ни простят, че според тая карта България стига почти до делтата на Дунав.

Турци, сърби, македонци, изобщо не ги броим – те не са членове на Евросъюза и, предполагам, няма да бъдат поканени.

Тъй като всичко у нас се върши под бодрия лозунг „Да не се изложим пред чужденците”, има само два варианта – или да се обезобрази и обезсмисли фигурата, като се скрие някак си картата, или изобщо да не се поставя, за да не се получи външнополитическа излагация.

Сред целия тоя идиотизъм на ниско, средно и високо управленско ниво появата на идиот с шише бензин в едната ръка и запалка в другата бе лесно предвидима.

Очакваме следващите!

 

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ВОЙНАТА

    Ода за Харкив

     "Държава и народ, които имат град като Харкив, никога не могат да бъдат победени" - коментар на Николай Слатински

„Нищо не е по-коварно от еволюцията на обикновените прищевки, които се превръщат в желания.“

Томас Харди, английски писател, роден на 2 юни преди 183 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Петият вагон“ - равносметка или ново начало

 

През 2022 г. писателят Христо Карастоянов е прегледал, обработил и допълнил своите текстове, конструирайки пъзел, които наистина могат да се разглеждат и като мини романи

Страстната адвокатска защита на един философ

 

Есетата на Октавиан Палер те карат да ги препрочиташ и отново да вникваш и разсъждаваш върху големи теми и образи на световната литература

Фрагменти около една книга на Марин Георгиев

"Марин е от редките участници в софри и говорилни, който усети как изтича времето в бездействие, ако не предприемеш нещо да задържиш хода му" - Георги Мишев за книгата на "Камъчето под езика"