МАНОЛ ПЕЙКОВ, "Фейсбук"

Девет неща, които научих в деветдневния парламент.

1. Понякога е по-трудно просто да седиш и да слушаш, отколкото да вършиш и най-тежката работа.

2. В парламента също важи прословутото правило за 80 на 20: 80% от приказките са просто театър, а останалите 20% са работа.

3. По време на предизборна кампания 99% от приказките са театър.

4. Когато човек се задържи твърде дълго на власт, започва постепенно да вярва, че той (тя) е най-прозорливият и най-способният, че никой не следва да му противоречи и че всичко му се полага по право.

5. Дори когато си мислиш, че хората не те чуват и не те виждат, хората те чуват и виждат.

6. Как разбираш, че си попаднал сред правилните хора, че защитавате едни и същи принципи и ценности? Когато можеш в залата и пред медиите да продължиш да бъдеш същия човек, какъвто си у дома и сред приятели.

7. Липсата на мнозинство не означава липса на решение. Понякога чудото на тематичните мнозинства може да реши привидно нерешими проблеми.

8. Най-важните битки винаги са с много по-дълъг хоризонт от един парламентарен или управленски мандат. Затова за тяхното спечелване е нужно визионерство, огромно себеотрицание и истински характер.

9. Трябва всеки ден да си припомняме, че най-голямата опасност в политическия живот не е да бъдеш изяден от дракона. Най-голямата опасност е да се превърнеш в дракона, който си убил.

  • ВОЙНАТА

    Четири години от онзи февруари. Поклон пред Украйна!

     "Е, днес се навършват четири години след онази „една седмица“, в която Русия щеше да „свърши с Украйна“. Четири години, през които станахме свидетели – всички станахме свидетели, дори онези, които и до днес не искат да го признаят – на появата в нашия съвременен свят на един невероятен, буквално умоневместимо героичен народ..." - Калин Янакиев

„Няма по-голяма слава от тази да умреш в името на любовта.“

Габриел Гарсия Маркес, колумбийски писател, роден на 6 март преди 99 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Едно впечатляващо изследване за българската литературна класика в киното

 

„Българската литературна класика във филмовото изкуство“ е стойностна, качествена и респектираща книга – явление в нашето съпоставително изкуствознание

 

Оръжие срещу неинтелигентността (ревю)

 

„Фотий Философът" от Смилен Марков - по-тънка от косъм, по-здрава от диамант: нишката на православната спекулативна теология...

„Брънч за начинаещи“ – с усмивка и благодарност (ревю)

 

По всичко личи, че публиката у нас е зажадняла за положителни емоции и добро настроение, което гарантира големия успех на филма на Яна Титова.