SKIF
Сръбското кино винаги е било на високо ниво. Традиционната трагикомедия е най-силният му жанр. Такъв е и филмът „Паметник на Майкъл Джексън” – с продуцент, режисьор и сценарист Дарко Лунгулов. Една безумно смешна история, която завършва тъжно, но със светла тъга.
Сюжетът е изпипан от първата до последната минута. Актьорската игра е класа. Драган Бьелогърлич, Борис Миливойевич, Миряна Каранович, Наташа Тапушкович, Марко Янкетич, Любомир Бандович и Тони Михайловски скъсват зрителя от смях с оригинална игра. Специално внимание заслужава камерата на Матиас Шьонинг - точна по германски.
Гледайки филма, българският зрител се пита защо нито един български филм не може да стигне такова качество. Българските ленти кънтят на кухо, тегаво и театрално. Сръбските нямат празно.
Иначе същата история може да бъде разказана и в България – умряло градче, в което нищо не мърда, се чуди как да промени битието си. И съобразителният бръснар измисля да се направи туристическа атракция – паметник на Майкъл Джексън. Така ще докара японски туристи, а и ще впечатли напусналата го съпруга, която се кани да емигрира в Германия и да сключва фиктивен брак. В „заверата” влизат пенсиониран пилот и циганин леяр, измайсторил паметника по приятелски, без пари. Натам сюжетът се разплита като класическа комедия с всички обърквания, които могат да се измислят. Комедията от грешки завършва драматично, но такъв е животът, това е цената на риска и на голямата любов.
Личи си, че роденият в Сърбия Лунгулов се е школувал в Ню Йорк. Филмите му обират награди и са отличен пример за добро независимо кино. Късметлиите са го гледали на София Филм Фест преди година. През 2009 г. неговият „Тук и там” печели 16 награди и е сръбското предложение за чуждоезичен „Оскар”. Не го взима, но го заслужава напълно.
