ВЕЛИСЛАВ МИНЕКОВ, bnr.bg

Това (вандалщината в Хирошима - бел. ред.) несъмнено е събитие с огромен световен отзувк. Струва ми се, че трябва да се гордеем – отново сме известни. Такова нещо се случва от време на време и трябва да го възприемам като нормалност и като част от нашата култура. Позволявам си да ви припомня думите на Джордж Оруел, който казва: „Невежеството е сила“. Това можем да го превърнем в национален девиз. 

Преди да осъдим по този драматичен начин тези нещастни хора, които са извършили безобразието, по-интересно е да поговорим как се стигна дотам. Предисловието е по-съществената част. За да се стигне до там, това означава, че има почва, има някак си възможност, това да бъде направено. Невежеството е възможно на наша територия, но не става, не е подходящо за износ. Тогава вече блясваме с цялата си мощ, за която сме създадени през последните години. Нека да ви припомня, че неграмотността в България се превърна в национален стандарт. Разви се определено чувство на омраза, на нежелание към хора, които притежават интелект, които са част от българската интелигенция и които трябва да бъдат осмени като посмешище. Тъжно е да кажете, че сте учител  - мирише на мизерия. Отвратително е да кажете, че сте доцент, професор, че преподавате на студенти - това е също толкова нещастие, колкото уличното нещастие, което ни спохожда.

Връщането към това неолитно общество през последните 15 години е силно забележимо. Всъщност масата в България цени издигналия се в следствие на своята неграмотност, на липсата на морал, на липсата на възпитание - това е нещо, което някак си се видя, че се постига лесно. Когато извършвате някакъв криминален акт, това е относителна гордост. Когато се возите на голяма, черна кола, това означава, че вие сте велик, могъщ, а няма никаква оценка към хора, които всъщност са определени като творци...

Положението стигна до там, че всъщност се превърна в национален стандарт тази неграмотност и омраза към интелекта. Когато от най-високо ви заявяват: „Аз съм прост и те са прости, затова се разбираме“ каква е вашата реакция? Тогава ние къде сме – тези, които не сме толкова прости?! Какво правим в това общество? Заслужава ли си изобщо да се създава каквото и да било ценност на подобно общество, което е положило като администрация и ръководство хора, които са напълно недостойни. В Народното събрание в момента има не повече от двама души, които мога да определя като интелектуалци… Избирателят предпочита хората с черните автомобили, които излъчват сила и естествена простота.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Културата е замислена не като игра и не от игра, а в игра.“

Йохан Хьойзинха, холандски филолог и историк, роден на 7 декември преди 151 години

Анкета

Ще подарите ли книга за Коледа?

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Наполеон“ - филм за възхода и падението на един амбициозен лидер

 

Ридли Скот здравата се е потрудил върху своя епос и заслужава похвала, която ще му е необходима в неговото по-нататъшно творческо развитие

„Диада“ без доза щастие

„Диада“ е честно реализиран филм, с уверена и с ясни послания режисура, впечатлява и операторска работа

За „Ваймар експрес“ и силата на таланта

 

На финала авторката на филма търси помирителен жест – тя деликатно и предпазливо, премерено и едва ли не извинявайки се, стига до извода, че личността и пристрастията на Мутафова отстъпва пред силата на нейния талант, което си е и самата истина.