ВЕЛИСЛАВ МИНЕКОВ, bnr.bg

Това (вандалщината в Хирошима - бел. ред.) несъмнено е събитие с огромен световен отзувк. Струва ми се, че трябва да се гордеем – отново сме известни. Такова нещо се случва от време на време и трябва да го възприемам като нормалност и като част от нашата култура. Позволявам си да ви припомня думите на Джордж Оруел, който казва: „Невежеството е сила“. Това можем да го превърнем в национален девиз. 

Преди да осъдим по този драматичен начин тези нещастни хора, които са извършили безобразието, по-интересно е да поговорим как се стигна дотам. Предисловието е по-съществената част. За да се стигне до там, това означава, че има почва, има някак си възможност, това да бъде направено. Невежеството е възможно на наша територия, но не става, не е подходящо за износ. Тогава вече блясваме с цялата си мощ, за която сме създадени през последните години. Нека да ви припомня, че неграмотността в България се превърна в национален стандарт. Разви се определено чувство на омраза, на нежелание към хора, които притежават интелект, които са част от българската интелигенция и които трябва да бъдат осмени като посмешище. Тъжно е да кажете, че сте учител  - мирише на мизерия. Отвратително е да кажете, че сте доцент, професор, че преподавате на студенти - това е също толкова нещастие, колкото уличното нещастие, което ни спохожда.

Връщането към това неолитно общество през последните 15 години е силно забележимо. Всъщност масата в България цени издигналия се в следствие на своята неграмотност, на липсата на морал, на липсата на възпитание - това е нещо, което някак си се видя, че се постига лесно. Когато извършвате някакъв криминален акт, това е относителна гордост. Когато се возите на голяма, черна кола, това означава, че вие сте велик, могъщ, а няма никаква оценка към хора, които всъщност са определени като творци...

Положението стигна до там, че всъщност се превърна в национален стандарт тази неграмотност и омраза към интелекта. Когато от най-високо ви заявяват: „Аз съм прост и те са прости, затова се разбираме“ каква е вашата реакция? Тогава ние къде сме – тези, които не сме толкова прости?! Какво правим в това общество? Заслужава ли си изобщо да се създава каквото и да било ценност на подобно общество, което е положило като администрация и ръководство хора, които са напълно недостойни. В Народното събрание в момента има не повече от двама души, които мога да определя като интелектуалци… Избирателят предпочита хората с черните автомобили, които излъчват сила и естествена простота.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ВОЙНАТА

    Ода за Харкив

     "Държава и народ, които имат град като Харкив, никога не могат да бъдат победени" - коментар на Николай Слатински

„Хората не са се научили да се уважават един друг, затова не уважават и живота.“

Хайнрих Ман, германски писател, роден на 27 март преди 152 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Тихословия = умотворение

 

"Тихословия" е новата книга на Анго Боянов

Непреглътнатите думи-камъчета на Марин Георгиев

 

Може би Марин Георгиев не подозира, но той по параболичен начин е обяснил замисъла на книгата си чрез своята рефлексия за фрагментите на Атанас Далчев

За Шекспир, уличното куче и любовта, без която не можем 

Най-ценното достижение на „Шекспир като улично куче“ на Валери Йорданов е всепобеждаващата сила на емпатията