Американският актьор Ал Пачино ще получи наградата за цялостен принос на Гилдията на екранните актьори и Американската федерация на телевизионните и радиоартистите (SAG-AFTRA), съобщава Асошиейтед прес.

На 86 години Пачино е сред най-разпознаваемите лица в историята на американското кино. Световна известност му носят ролите в трилогията „Кръстникът“, „Серпико“, „Кучешки следобед“, „Белег“ и „Усещане за жена“. Той ще стане 62-рият носител на най-високото отличие на актьорския съюз, което се присъжда за значителен принос към професията и хуманитарни каузи.

Наградата за 2026 г. ще му бъде връчена на 28 февруари 2027 г. по време на 33-ата церемония по връчването на Actor Awards в Лос Анджелис. Събитието ще бъде излъчвано на живо по „Нетфликс“.

„Повечето от живота си се лутах и блуждаех, но винаги съм се чувствал у дома си със сценария и колегите ми актьори. Работата и актьорите, с които съм работил през годините, са били сред най-големите радости в живота ми“, заяви Пачино. Той допълни, че приема отличието като признание за целия си творчески път.

 

От театралната сцена до върха на Холивуд

Роден в Ню Йорк през 1940 г., Алфредо Джеймс Пачино започва да изгражда кариерата си в театъра, преди да се наложи на големия екран. През 1969 г. дебютира на Бродуей в постановката Does a Tiger Wear a Necktie?, за която получава първата си награда „Тони“. По-късно печели още едно от престижните театрални отличия за ролята си в The Basic Training of Pavlo Hummel.

 Големият му пробив в киното идва през 1972 г., когато режисьорът Франсис Форд Копола го избира за ролята на Майкъл Корлеоне в „Кръстникът“. Образът на младия наследник на мафиотски клан, който постепенно се превръща в безмилостен негов ръководител, му носи първата номинация за „Оскар“ и се превръща в една от емблематичните роли в историята на киното.

 Пачино продължава да развива този образ в „Кръстникът II“ (1974) и „Кръстникът III“ (1990), но кариерата му далеч не се изчерпва с него. В „Серпико“ (1973) той играе полицай, изправил се срещу корупцията в собствената си професия, а в „Кучешки следобед“ (1975) пресъздава отчаян банков обирджия, чиято история се превръща в своеобразен портрет на социалното напрежение в Америка през 70-те години.

С ролята на Тони Монтана в „Белег“ (1983) Пачино създава друг запомнящ се образ — този на амбициозен имигрант, чийто стремеж към власт и богатство го води към саморазрушение. Способността му да съчетава експлозивна енергия с уязвимост и вътрешни противоречия се превръща в отличителна черта на актьорския му стил.

 

„Оскар“ след десетилетия в киното

В кариерата си Пачино има девет номинации за наградите на Американската филмова академия. През 1993 г. печели „Оскар“ за най-добра мъжка роля за изпълнението си във филма „Усещане за жена“ (1992), в който играе слепия пенсиониран офицер Франк Слейд. Отличието идва след години на признание от критиката и няколко номинации без победа.

Сред значимите му филми са още „Жега“ (1995) на Майкъл Ман, „Адвокат на дявола“ (1997), „Вътрешен човек“ (1999) и „Ирландецът“ (2019) на Мартин Скорсезе. В последния Пачино изпълнява ролята на профсъюзния лидер Джими Хофа, а участието му му носи деветата номинация за „Оскар“.

 Актьорът има също две награди „Еми“ за телевизионните си роли в „Ангели в Америка“ и You Don't Know Jack, две награди „Тони“, четири „Златни глобуса“ и две отличия на SAG-AFTRA. Творческият му път обхваща киното, телевизията и театъра — области, в които той продължава да работи повече от шест десетилетия след началото на кариерата си.

 

Признание и за хуманитарната дейност

От SAG-AFTRA изтъкват не само професионалните постижения на Пачино, но и участието му в благотворителни инициативи. Сред тях са кампании в подкрепа на пострадалите от терористичните атаки на 11 септември 2001 г., усилия за борба с глада и бедността, помощ за пострадали от природни бедствия и подкрепа за местни театрални организации.

 Председателят на SAG-AFTRA Шон Астин определя Пачино като „артист с изключителна смелост, интензивност и сърце“ и подчертава, че работата му продължава да задава високи стандарти за актьорско майсторство.

 Сред предишните носители на наградата за цялостен принос са Катрин Хепбърн, Франк Синатра, Пол Нюман, Джейн Фонда и Харисън Форд. Отличието е едно от най-значимите признания, които актьорската общност в САЩ присъжда на свои колеги.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Фантазията е като сладкото. Трябва да я размажеш на солидна филия хляб. В противен случай е безформена и не можеш да направиш нищо с нея.“

Итало Калвино, италиански писател, роден на 15 октомври преди 103 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина