ГЕОРГИ ГОСПОДИНОВ, "ФЕЙСБУК"

Беше първото томче с поезия, което майка ми подари, черно, с твърди корици от седемдесет и някоя година, сега е като "окъсан рибен буквар, модел хиляда осемстотин и четирийсе":) През годините различни стихове от него ми ставаха любими, от "едрите звезди над Фамагуста", което за юношеското ми ухо звучеше толкова далечно и екзотично, до тежката тъга на "История", така пораствахме. После по това първо томче писах дисертацията си за Вапцаров и поезията на 40-те, кинохрониките, радиото и рекламите от онова време, "отвънка беше шум и светеха реклами" - опит за изваждане от каноничната му самота.

Но за самотатата Вапцаров и слепотите ни нека припомним известното. Книжката "Моторни песни" е платена със заем и основно подарявана на глухо мълчащи писатели и приятели. Няколко кратки снизходителни отзиви излизат предимно в провинциални и технически вестници. (В “Технически глас” електротехникът Кир. Н. Филипов се упражнява в колегиална литературна критика по следния начин: „Въпреки някои недостатъци в стихосбирката, „М.П.” се чете с повишен интерес и с истинско удоволствие. Трябва да пожелаем на колегата да работи все тъй усърдно и се утвърди като незаменим певец на своето съсловие, пръснато из работилници, фабрики и заводи.")

Нито левите поети, с които го свързва “родство по избор”, нито близките му, с които тече “родство по кръв”, забелязват поет у “нашия Кольо”. В известното писмо от 12. март 1940 до майка му, след като месец по-рано е пратил книжаката си, а отговор няма, Вапцаров пише:

„Пусти поройци и я книга издадох, па те нема да кажеш аресува ли ти или не дрънка ни колко лугне в кал...”

Немилостивият отговор на майката гласи:

„Хубава е, но трябва да напишеш и по-хубава, такава, че да я разберат и простите хора...”

Поетът Вапцаров се оказва невъзможен приживе в българската литературна публичност, “машинен техник”, който пише стихотворения. И работниците от печатницата, която току-що е отпечатала “Моторни песни”, му подаряват визитни картички на хубава гланцова хартия с надпис:

“Никола Вапцаров. Машинен техник. София”...

  • ВОЙНАТА

    Четири години от онзи февруари. Поклон пред Украйна!

     "Е, днес се навършват четири години след онази „една седмица“, в която Русия щеше да „свърши с Украйна“. Четири години, през които станахме свидетели – всички станахме свидетели, дори онези, които и до днес не искат да го признаят – на появата в нашия съвременен свят на един невероятен, буквално умоневместимо героичен народ..." - Калин Янакиев

„Душите са свити от публичните грехове, всеки стои на пост като птица в клетката си.“

Георгиос Сеферис, гръцки поет, роден на 13 март преди 126 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Едно впечатляващо изследване за българската литературна класика в киното

 

„Българската литературна класика във филмовото изкуство“ е стойностна, качествена и респектираща книга – явление в нашето съпоставително изкуствознание

 

Оръжие срещу неинтелигентността (ревю)

 

„Фотий Философът" от Смилен Марков - по-тънка от косъм, по-здрава от диамант: нишката на православната спекулативна теология...

„Брънч за начинаещи“ – с усмивка и благодарност (ревю)

 

По всичко личи, че публиката у нас е зажадняла за положителни емоции и добро настроение, което гарантира големия успех на филма на Яна Титова.