ГЕОРГИ ГОСПОДИНОВ, "ФЕЙСБУК"

Беше първото томче с поезия, което майка ми подари, черно, с твърди корици от седемдесет и някоя година, сега е като "окъсан рибен буквар, модел хиляда осемстотин и четирийсе":) През годините различни стихове от него ми ставаха любими, от "едрите звезди над Фамагуста", което за юношеското ми ухо звучеше толкова далечно и екзотично, до тежката тъга на "История", така пораствахме. После по това първо томче писах дисертацията си за Вапцаров и поезията на 40-те, кинохрониките, радиото и рекламите от онова време, "отвънка беше шум и светеха реклами" - опит за изваждане от каноничната му самота.

Но за самотатата Вапцаров и слепотите ни нека припомним известното. Книжката "Моторни песни" е платена със заем и основно подарявана на глухо мълчащи писатели и приятели. Няколко кратки снизходителни отзиви излизат предимно в провинциални и технически вестници. (В “Технически глас” електротехникът Кир. Н. Филипов се упражнява в колегиална литературна критика по следния начин: „Въпреки някои недостатъци в стихосбирката, „М.П.” се чете с повишен интерес и с истинско удоволствие. Трябва да пожелаем на колегата да работи все тъй усърдно и се утвърди като незаменим певец на своето съсловие, пръснато из работилници, фабрики и заводи.")

Нито левите поети, с които го свързва “родство по избор”, нито близките му, с които тече “родство по кръв”, забелязват поет у “нашия Кольо”. В известното писмо от 12. март 1940 до майка му, след като месец по-рано е пратил книжаката си, а отговор няма, Вапцаров пише:

„Пусти поройци и я книга издадох, па те нема да кажеш аресува ли ти или не дрънка ни колко лугне в кал...”

Немилостивият отговор на майката гласи:

„Хубава е, но трябва да напишеш и по-хубава, такава, че да я разберат и простите хора...”

Поетът Вапцаров се оказва невъзможен приживе в българската литературна публичност, “машинен техник”, който пише стихотворения. И работниците от печатницата, която току-що е отпечатала “Моторни песни”, му подаряват визитни картички на хубава гланцова хартия с надпис:

“Никола Вапцаров. Машинен техник. София”...

  • ПЪТЕПИС

    "Утре не съществува. Има само днес" - Карибите отвътре

    • Доминиканците са благи и добронамерени хора;
    • Майката тук е на почит, от бащите никой не се интересува, защото майката на децата е сигурна, а бащата никога не е;
    • В Доминикана вечерно време се кара само на дълги светлини. 

„Инквизиторите горят книги напразно. Всяка книга, която има какво да каже, гори със смях, защото книгите, които си заслужават, излизат отвъд своите страници.”

Бохумил Храбал, чешки писател, роден на 28 март преди 111 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Убийство на булевард „Стамболийски“ или роман учебник по съвременно обществознание

Тази книга има и поколенчески, носталгичен привкус. Тя звучи преди всичко с гласа на героя, който е най-близо до възрастта на автора – чрез спомените, езика, начина на мислене (познаваме го ясно и от предишната му повест „Старецът трябва да умре“)...

Когато залогът е по-голям от живота…

Сюжетът на „Залог“ е поднесен увлекателно и непосредствено, но в него има излишна орнаменталност – дразнят протяжните сцени в чифлика на Паница, с неизбежните хора , песни и гърмежи, напомнящи стилистиката на Миклош Янчо, разкриването и овладяването на заговора напомня нощно театрално шоу...

Един философ разговаря с вечността: Октавиан Палер на български

Сборникът с есета „21 въображаеми писма до 21 велики мъже“ е своеобразна игра с философията и живота на творците, в която игра всичко се променя...