Агресивната реклама на новия държавен литературен клуб „Перото” достигна своя апотеоз с раздаването на едноименните награди за постижения в българската литература от 1 юли на предходната година до 1 юли на текущата. Церемонията се състоя снощи, а зрителите на БНТ я гледаха в събота. 

Доминиращ във всички съобщения, свързани с наградата, както и в церемонията и снимките от нея, предлагани от организаторите, бяха не авторите, а директорът на НДК Мирослав Боршош. Цялата инициатива по създаването на държавна книжарница, държавен литературен клуб, държавен сайт за книги и държавни награди за литература оставя вкуса, че всичко се прави с цел реклама на директора. Не се сбъднаха амбициите на организаторите да извадят на светло уединилия се от години поет Борис Христов. Както можеше да се очаква, той не зачете натруфената церемония. 

НАГРАДЕНИТЕ:

Борис Христов - голямата награда “Перото” 

Юлия Спиридонова-Юлка - награда за детска литература за книгата “Бъди ми приятел”

Ани Илков – награда за поезия за стихосбирката “Подготовка за напускане на сърцето” 

Анджела Родел – награда за превода на английски на “Физика на тъгата” от Георги Господинов

Катерина Хапсали – награда за белетристика за романа “Гръцко кафе” 

Номинациите бяха направени от членовете на експертния съвет към Националния център за книгата към НДК. Жури, съставено от ръководителите на творческите отдели в НДК, определи финалистите. В експертния съвет влизат: Амелия Личева, Александър Кръстев, Дарин Тенев, Георги Иванов и Силва Папазян. Консултативният съвет е в състав: Алек Попов, Жаклин Вагенщайн, Александър Шпатов, Ани Илков, Теодора Димова, Манол Пейков, Радослав Парушев и Милена Фучеджиева. Част от „експертите” не се посвениха да се окажат сред номинираните. Конфликтът на интереси отдавна е правило в българската действителност. 

НОМИНИРАНИТЕ БЯХА:

Проза

„Рязко“, ЛЮДМИЛ СТАНЕВ

„Отклонения наесен“, ЧАВДАР ЦЕНОВ

„Егон и тишината“, ЕМАНУИЛ А. ВИДИНСКИ

„#НаживоотСофия”, АЛЕКСАНДЪР ШПАТОВ

“Гръцко кафе”, КАТЕРИНА ХАПСАЛИ

„Кривата на Щастието”, ИВО ИВАНОВ

“Лисицата”, ГАЛИН НИКИФОРОВ

„Сексът и комунизмът“, МИЛЕНА ФУЧЕДЖИЕВА

 

Поезия

„Навътре“, СТЕФАН ИВАНОВ

„Тънката книжкa”, ЕКАТЕРИНА ЙОСИФОВА

„Кучета“, АЛЕКСАНДЪР БАЙТОШЕВ

„Ние според мансардата“, ИВАН ЛАНДЖЕВ

„Смяна на огледалата“, АКСИНИЯ МИХАЙЛОВА

“Нощта е действие”, ИЛИАН ЛЮБОМИРОВ

„Провинции”, КИРИЛ ВАСИЛЕВ

“Подготовка за напускане на сърцето”, АНИ ИЛКОВ

 

Превод

МАРИ ВРИНА-НИКОЛОВ за преводите й на френски на „Физика на тъгата” и „Нобелистът”

ДЖУЗЕППЕ ДЕЛ’АГАТА за превода на италиански на „Физика на тъгата”

АНДЖЕЛА РОДЕЛ за превода й на английски на „Физика на тъгата”

 

Детска литература

„Не е честно“, ВИКТОР САМУИЛОВ

„Когато искам да мълча“, ЗОРНИЦА ХРИСТОВА И КИРИЛ ЗЛАТКОВ

„Бъди ми приятел“, ЮЛИЯ СПИРИДОНОВА-ЮЛКА

„Лапи“, Т. ЯНА ЯКОВА

„Приключенията на мотовете част ІІI: Спасяването на хълцащата принцеса”, РАДОСТИНА НИКОЛОВА

„Славни слънчогледови случки”, НЕЛИ МАРГАРИТОВА

„Трета книга за татковци: Уинки и великаните”, ИВАН РАДЕНКОВ

 

 

 „Нито сега, нито някога съм била дива… Аз съм само Монсерат!”

Монсерат Кабайе, испанска оперна певица, родена на 12 април преди 93 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...