АНЖЕЛА ДИМЧЕВА

Тропическата жега, обхванала Берлин през последната седмица, не попречи на близо 100 почитатели на Георги Господинов да препълнят галерия “Cankova” в район “Шарлотенбург” на германската столица. Събитието се състоя вечерта на 7 юли 2015 г. Лично собственичката на галерията Лидия Цанкова посрещаше българите, дошли от различни краища на града специално да се запознаят с нашумелия роден автор, чиито произведения са преведени на над 20 езика, включително и на немски език. Вечерта се водеше от Златко Енев, издател на електронното издание “Либерален Преглед”, който се грижеше и за симултанния превод, тъй като интересът към Георги Господинов обхваща и германската публика след миналогодишното представяне на превода на “Физика на тъгата” в Германия.

Гостът беше настанен на стилна барокова маса, на която са седели Борис Христов, Виктор Пасков, Федя Филкова, Иван Ланджев, Станислав Лем, Славомир Мрожек, Збигнев Херберт, Ева Липцка и др.
Авторът благодари на Лидия Цанкова, която не само организира тази среща, но и е написала най-точните критически думи за книгата.
Георги Господинов прочете няколко откъса от романа си. Повече от час свободният разговор обхващаше теми от философията (под мотото на Монтен “Философията – това е изкуството за подготовката за смъртта”), личната творческа лаборатория на писателя, съвременния български битов, социален и културен пейзаж – въобще всичко, което се простира между непреводимата българска тъга, щастието като екзистенциална категория и паралелите в световната литература.

Георги Господинов сподели: “Започнах този роман точно в Берлин през 2008 г., писах го дълго в София. Обмислял съм над 30 заглавия, докато се появи това. То ми се стори достатъчно обемно за всеки – който иска да влезе през физиката, а който иска – през тъгата. Българската дума “тъга” е непреводима, тя е прекалено нашенска. Аз вярвам в тъжния човек, той е истински, на него може да се разчита повече. Книгата може да се чете и като роман на остаряването, и като роман на оставянето. Смъртта и разказването са много здраво свързани. За мен писането е като приказка на Шехерезада... Време е човек да замлъкне за малко и да даде на природата да говори – да чуем историята на рибите, разказа на пчелите, на охлюва. Антропоцентризмът, който изповядваме, отдавна е започнал да работи против нас. Не случайно главният герой е Минотавърът, нещо което е и не е от човешкия свят. Смъртта не е очевидна в романа, но дъхът й се чувства като фон. Целият роман е по-скоро утешение, отколкото мрачна история. Вътре има доста от историите на баба ми и дядо ми, едно поколение, което много мълчи в България... Това е тъжно усещане. У нас има дефицит на бъдеще. Не се случи това, което очаквахме преди 10-20 години... Имаме нужда се спрем, да дадем време на душите си да ни настигнат. ”

Финалът на вечерта естествено спази българската традиция – едно произведение на кулинарното изкуство във вид на разкошна пита с надпис “Физика на тъгата” беше разчупена и раздадена лично от Георги Господинов.

В момента той преподава творческо писане в университета “Хумболд”.

Текстът е публикуван на „Фейсбук” страницата на писателя

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Да живееш без някои от нещата, които искаш, е неразривна част от щастието.“

Бъртранд Ръсел, уелски философ, роден на 18 май преди 150 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Нагоре по обратния път 

 

Литературните умения на един професор по право

Гледайте “Второто освобождение”

 

Ние винаги на 1 февруари отбелязваме гибелта на жертвите на Народния съд и избиването на интелектуалния елит. Но всъщност чрез този филм ще разберете много по-страшното за бъдещето ни пречупване на българската нация - което виждаме и днес с реакциите на войната, с хилещите се емотикончета на снимките от Буча, в речника на водещите ни политици.

Автопортретът на Иван Добчев

 

Единайсет ескиза – така са наречени частите, на които е разделена книгата и всяка разказва етап от живота на режисьора