АНЖЕЛА ДИМЧЕВА

Тропическата жега, обхванала Берлин през последната седмица, не попречи на близо 100 почитатели на Георги Господинов да препълнят галерия “Cankova” в район “Шарлотенбург” на германската столица. Събитието се състоя вечерта на 7 юли 2015 г. Лично собственичката на галерията Лидия Цанкова посрещаше българите, дошли от различни краища на града специално да се запознаят с нашумелия роден автор, чиито произведения са преведени на над 20 езика, включително и на немски език. Вечерта се водеше от Златко Енев, издател на електронното издание “Либерален Преглед”, който се грижеше и за симултанния превод, тъй като интересът към Георги Господинов обхваща и германската публика след миналогодишното представяне на превода на “Физика на тъгата” в Германия.

Гостът беше настанен на стилна барокова маса, на която са седели Борис Христов, Виктор Пасков, Федя Филкова, Иван Ланджев, Станислав Лем, Славомир Мрожек, Збигнев Херберт, Ева Липцка и др.
Авторът благодари на Лидия Цанкова, която не само организира тази среща, но и е написала най-точните критически думи за книгата.
Георги Господинов прочете няколко откъса от романа си. Повече от час свободният разговор обхващаше теми от философията (под мотото на Монтен “Философията – това е изкуството за подготовката за смъртта”), личната творческа лаборатория на писателя, съвременния български битов, социален и културен пейзаж – въобще всичко, което се простира между непреводимата българска тъга, щастието като екзистенциална категория и паралелите в световната литература.

Георги Господинов сподели: “Започнах този роман точно в Берлин през 2008 г., писах го дълго в София. Обмислял съм над 30 заглавия, докато се появи това. То ми се стори достатъчно обемно за всеки – който иска да влезе през физиката, а който иска – през тъгата. Българската дума “тъга” е непреводима, тя е прекалено нашенска. Аз вярвам в тъжния човек, той е истински, на него може да се разчита повече. Книгата може да се чете и като роман на остаряването, и като роман на оставянето. Смъртта и разказването са много здраво свързани. За мен писането е като приказка на Шехерезада... Време е човек да замлъкне за малко и да даде на природата да говори – да чуем историята на рибите, разказа на пчелите, на охлюва. Антропоцентризмът, който изповядваме, отдавна е започнал да работи против нас. Не случайно главният герой е Минотавърът, нещо което е и не е от човешкия свят. Смъртта не е очевидна в романа, но дъхът й се чувства като фон. Целият роман е по-скоро утешение, отколкото мрачна история. Вътре има доста от историите на баба ми и дядо ми, едно поколение, което много мълчи в България... Това е тъжно усещане. У нас има дефицит на бъдеще. Не се случи това, което очаквахме преди 10-20 години... Имаме нужда се спрем, да дадем време на душите си да ни настигнат. ”

Финалът на вечерта естествено спази българската традиция – едно произведение на кулинарното изкуство във вид на разкошна пита с надпис “Физика на тъгата” беше разчупена и раздадена лично от Георги Господинов.

В момента той преподава творческо писане в университета “Хумболд”.

Текстът е публикуван на „Фейсбук” страницата на писателя

„Критиците ме мразят повече, отколкото аз мразя тях.“

Мишел Уелбек, френски писател, роден на 26 февруари преди 68 години

Анкета

Ще подарите ли книга за Коледа?

Да, както винаги - 80.8%
Да, за първи път - 0%
Не, предпочитам друго - 15.4%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Опера без... текст?!

 

 

И все пак германската композиторка от румънски произход Адриана Хьолцки вече направи този абсурден авангардистки опит

Между документалното и въображението

 

„Мери. Раждането на Франкенщайн“ – фокус на текста е вглеждането в творческия процес, довел до създаването на най-популярния роман на Мери Шели

"Най-дългата нощ" - майсторска работа. И днес се гледа с удоволствие

 

Филм на Въло Радев от 1967 година, по сценарий на Веселин Бранев, оператор Борислав Пунчев, музика Симеон Пиронков