АНЖЕЛА ДИМЧЕВА

Тропическата жега, обхванала Берлин през последната седмица, не попречи на близо 100 почитатели на Георги Господинов да препълнят галерия “Cankova” в район “Шарлотенбург” на германската столица. Събитието се състоя вечерта на 7 юли 2015 г. Лично собственичката на галерията Лидия Цанкова посрещаше българите, дошли от различни краища на града специално да се запознаят с нашумелия роден автор, чиито произведения са преведени на над 20 езика, включително и на немски език. Вечерта се водеше от Златко Енев, издател на електронното издание “Либерален Преглед”, който се грижеше и за симултанния превод, тъй като интересът към Георги Господинов обхваща и германската публика след миналогодишното представяне на превода на “Физика на тъгата” в Германия.

Гостът беше настанен на стилна барокова маса, на която са седели Борис Христов, Виктор Пасков, Федя Филкова, Иван Ланджев, Станислав Лем, Славомир Мрожек, Збигнев Херберт, Ева Липцка и др.
Авторът благодари на Лидия Цанкова, която не само организира тази среща, но и е написала най-точните критически думи за книгата.
Георги Господинов прочете няколко откъса от романа си. Повече от час свободният разговор обхващаше теми от философията (под мотото на Монтен “Философията – това е изкуството за подготовката за смъртта”), личната творческа лаборатория на писателя, съвременния български битов, социален и културен пейзаж – въобще всичко, което се простира между непреводимата българска тъга, щастието като екзистенциална категория и паралелите в световната литература.

Георги Господинов сподели: “Започнах този роман точно в Берлин през 2008 г., писах го дълго в София. Обмислял съм над 30 заглавия, докато се появи това. То ми се стори достатъчно обемно за всеки – който иска да влезе през физиката, а който иска – през тъгата. Българската дума “тъга” е непреводима, тя е прекалено нашенска. Аз вярвам в тъжния човек, той е истински, на него може да се разчита повече. Книгата може да се чете и като роман на остаряването, и като роман на оставянето. Смъртта и разказването са много здраво свързани. За мен писането е като приказка на Шехерезада... Време е човек да замлъкне за малко и да даде на природата да говори – да чуем историята на рибите, разказа на пчелите, на охлюва. Антропоцентризмът, който изповядваме, отдавна е започнал да работи против нас. Не случайно главният герой е Минотавърът, нещо което е и не е от човешкия свят. Смъртта не е очевидна в романа, но дъхът й се чувства като фон. Целият роман е по-скоро утешение, отколкото мрачна история. Вътре има доста от историите на баба ми и дядо ми, едно поколение, което много мълчи в България... Това е тъжно усещане. У нас има дефицит на бъдеще. Не се случи това, което очаквахме преди 10-20 години... Имаме нужда се спрем, да дадем време на душите си да ни настигнат. ”

Финалът на вечерта естествено спази българската традиция – едно произведение на кулинарното изкуство във вид на разкошна пита с надпис “Физика на тъгата” беше разчупена и раздадена лично от Георги Господинов.

В момента той преподава творческо писане в университета “Хумболд”.

Текстът е публикуван на „Фейсбук” страницата на писателя

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

 

"Понякога онова, което не можем да задържим, променя завинаги начина, по който виждаме света." - Ан Карсън - носител на Нобелова награда за литература, за любовта, раздялата, болката... 

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...