Какво може литературата във времена на криза? Може ли да ни запази като във времева капсула и екип за оцеляване във времена на дефицит на емпатия и изгубване на смисъла? Възможна ли е Европа на емпатията?

На тези въпроси ще е посветена лекцията на писателя Георги Господинов – „Разказване на истории, памет и емпантия” в Хумболтовия университет в Берлин на 3 юни. В продължение на половин година той е гост преподавател в Института по славистика.

От 2009 г. по линия на DAAD в Берлин гостуват известни писатели от различни държави, които преподават по един семестър в института по славистика и четат лекции по история и поетика на източноевропейската литература.

Темите на семинарите на Господинов са детство, литература, идеология, творческо писане и съчувствие. В поканата на университета и издателство Suhrkamp се обещават „Лични истории и история с главно „И”. Мястото на срещата е: Dorotheenstr. 12, 3 юни, 18 ч.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Състоянието на война служи единствено като оправдание за тирания у дома.“

Александър Солженицин, руски писател, роден на 11 декември преди 105 години

Анкета

Ще подарите ли книга за Коледа?

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Наполеон“ - филм за възхода и падението на един амбициозен лидер

 

Ридли Скот здравата се е потрудил върху своя епос и заслужава похвала, която ще му е необходима в неговото по-нататъшно творческо развитие

„Диада“ без доза щастие

„Диада“ е честно реализиран филм, с уверена и с ясни послания режисура, впечатлява и операторска работа

За „Ваймар експрес“ и силата на таланта

 

На финала авторката на филма търси помирителен жест – тя деликатно и предпазливо, премерено и едва ли не извинявайки се, стига до извода, че личността и пристрастията на Мутафова отстъпва пред силата на нейния талант, което си е и самата истина.