ГЕОРГИ ГОСПОДИНОВ, "ФЕЙСБУК"

За първи път на рождения си ден ще съм на 7 800 км, един океан и 50 години далеч от моето място. Макар че мястото винаги е само време - и хора, както се разбира с времето. 

Докато се огледам, минал половин век от любимата ми 68-а. За свое оправдание мога да кажа само, че опитах да съм нормален човек, писах и гледах да не издавам глупости, да не сея раздори и, ако мога, да помагам. Получих незаслужено много любов и омраза, но и това минава. Всичко останало е в тези десетина-петнайсет книги, които написах. След дъщеря ми те са най-хубавото, което ми се е случило. Благодаря на хората, които срещнах покрай тях на различни места. Толкоз. Хората, на които съм благодарен най-много, нямат фейсбук, така че ще им го кажа лично. Здраве и смисъл за всеки! 

„Три неща е трудно да спреш да вършиш, веднъж започнал:

-  да ядеш нещо вкусно

-  да беседваш с приятел, върнал се от поход

-  да се чешеш там, където те сърби”

Козма Прутков, руски измислен писател, роден на 11 април преди 222 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...