ГЕОРГИ ГОСПОДИНОВ, "ФЕЙСБУК"

Докато още мирише на изгоряло, това е миризмата на късния август, складове и стърнища, спомням си при редките ми идвания някога в пловдив дългата миризма на тютюн по протежение на цялата улица (кирил златков ми спомни), от гарата до центъра, опиваща миризма на тютюн и мед, не знам защо. споменът ми е за октомври, есен, паднали листа, все покрай складовете, цветът, разбира се, е прегоряло оранжев, опикана охра. след пожарите на този август, не само буквалните, си мисля поне за три неща. 

Първо, за безчовешкия начин, по който тук горим всичко, без жал, без милост - там, където е имало живот, мостове, миризми, там, където са дишали хора - огън и край. радикални в изгарянето, сякаш имаме друг живот, този е чернова, а онова, което сме подпалили - нищо. малки нещастни нерони. (виждал съм отблизо горящи стърнища, опепелени костенурки и опърлени яребици. но тук тези неща кой ти гледа.)

Второ, покрай пожарите, за тежкото тяло на нашия айляк, тази градска мантра, за бездушието и апатията на взрените в собственото си его граждани и поети. тези складове не се рушат от вчера, не ги рушат от вчера, нашите писъци винаги идват посмъртно. 

И трето - няма трето. нас ни няма. август на омерзението.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Да живееш без някои от нещата, които искаш, е неразривна част от щастието.“

Бъртранд Ръсел, уелски философ, роден на 18 май преди 150 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Нагоре по обратния път 

 

Литературните умения на един професор по право

Гледайте “Второто освобождение”

 

Ние винаги на 1 февруари отбелязваме гибелта на жертвите на Народния съд и избиването на интелектуалния елит. Но всъщност чрез този филм ще разберете много по-страшното за бъдещето ни пречупване на българската нация - което виждаме и днес с реакциите на войната, с хилещите се емотикончета на снимките от Буча, в речника на водещите ни политици.

Автопортретът на Иван Добчев

 

Единайсет ескиза – така са наречени частите, на които е разделена книгата и всяка разказва етап от живота на режисьора