Писателят Георги Господинов оповести, че са изминали 20 години от отпечатването на първата му прозаична книга - "Естествен роман". По този повод издателство "Жанет 45" ще издаде ново специално издание. 

"Писах го с ясното усещане за правото на провал, донякъде и в ситуация на провал. И това, давам си сметка сега, ми даде свободата да опитам всичко. Бях издал дотогава двете си стихосбирки – „Лапидариум” и „Черешата на един народ”. Никога не бях писал сериозно проза. И се утешавах, че ако съвсем се проваля, ако този роман се окаже глупост, винаги мога да кажа „от други жанр съм аз”... ето на, опитах, провалих се, връщам се в поезията", споделя авторът във "Фейсбук".

Книгата е хит сред женската публика заради предполагания силен биографичен елемент, според прототипите му - силно преувеличен. Освен това авторът експериментира с фрагментарната форма, която в края на 90-те беше новост за България. 

"Този роман нямаше да бъде възможен в друго десетилетие освен в 1990-те. Векът беше млад в последните си години, паднаха стени, езикът се отвори, всичко изглеждаше  възможно и постижимо, започваше отначало. Така ни се случи, да бъдем млади за последен път през 90-те. Да минем през цялата им мизерия. И през цялото им възхитително усещане за свобода и общност. Там някъде имахме и загубихме жени и приятели, смисъл и надежда. Нашите балади и разпади бяха част от едни по-големи разпади, които също са част от книгата. На 90-те с любов и омерзение е посветен този роман. И благодарен", пише авторът в предговора към специалното издание, което излиза с малки промени и допълнения в трети лимитиран тираж. Корицата е на починалата наскоро Яна Левиева.

„Естествен роман“ се преподава в няколко световни университета, обект е на студии, магистърски и докторски тези. През 2014-а влиза в класацията на 20-те най-добри източноевропейски романа на Library Things, заедно с автори като Иво Андрич, Ярослав Хашек, Мирча Картареску и др. 

  • ПЪТЕПИС

    "Утре не съществува. Има само днес" - Карибите отвътре

    • Доминиканците са благи и добронамерени хора;
    • Майката тук е на почит, от бащите никой не се интересува, защото майката на децата е сигурна, а бащата никога не е;
    • В Доминикана вечерно време се кара само на дълги светлини. 

„Мисля, че генерално човек не може да живее без религия. Някои могат да я заместват с култура, какъвто е случаят при мен.”

Марио Варгас Льоса, перуански писател, роден на 28 март преди 89 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Убийство на булевард „Стамболийски“ или роман учебник по съвременно обществознание

Тази книга има и поколенчески, носталгичен привкус. Тя звучи преди всичко с гласа на героя, който е най-близо до възрастта на автора – чрез спомените, езика, начина на мислене (познаваме го ясно и от предишната му повест „Старецът трябва да умре“)...

Когато залогът е по-голям от живота…

Сюжетът на „Залог“ е поднесен увлекателно и непосредствено, но в него има излишна орнаменталност – дразнят протяжните сцени в чифлика на Паница, с неизбежните хора , песни и гърмежи, напомнящи стилистиката на Миклош Янчо, разкриването и овладяването на заговора напомня нощно театрално шоу...

Един философ разговаря с вечността: Октавиан Палер на български

Сборникът с есета „21 въображаеми писма до 21 велики мъже“ е своеобразна игра с философията и живота на творците, в която игра всичко се променя...