„Там, където не сме“ – новата поетическа книга от Георги Господинов, в която са събрани стихове, писани през последните десет години и неиздавани досега, ще бъде в книжарниците от 18 април, съобщи издателство „Жанет 45”. 

Тя е пета по ред след вече класическите му стихосбирки от 90-те „Лапидариум“ и „Черешата на един народ“, след „Писма до Гаустин“ (2003) и общото им издание в антологията „Балади и разпади“ (2007). Господинов често казва, че внася контрабандно поезия в своите романи. Но е вярно и обратното – можем да открием ненаписани романи, контрабандно внесени в стиховете му.

В стихосбирката има нещо от личната и световна меланхолия на „Физика на тъгата“, от новата тревожност в градовете на света. Според автора „Там, където не сме“ е книга не за пътуването, а за чезненето, за тягата към едно мечтано и винаги убягващо другаде („друг ад е“). Според проф. Хенрике Шмид това вече не е просто черешата на един народ, а черешата на света. 

 

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

"Най-искрените ми емоции ги е виждало само огледалото в гримьорната ми."

Джуди Денч, английска актриса, родена на 9 декември преди 91 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

След „Последният ловец на делфини“

 

Страниците, посветени на дългогодишното комунистическо управление, са изпълнени със спотаен драматизъм и критичен патос. 

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.