Юлия Кръстева твърдо е работила за Държавна сигурност. Последният документ е от 2009 г. Това заяви по БНТ Евтим Костадинов, председател на Комисията по досиетата.

"Ние разполагаме с това", каза той, но не изключи да е имало и други документи. Костадинов определи принадлежността на Кръстева към Държавна сигурност е "ясна и категорична". 

Известната семиотичка категорично отрече и заплаши да съди всеки, който разпространява информацията, която според нея е клевета.

Миналата седмица Комисията по досиетата разкри агентурното минало на Юлия Кръстева. Тя е вербувана на 19 юни 1971 г. Работила е като агент и секретен сътрудник под псевдонима Сабина. Структурите, с които е сътрудничила, са Първо главно управление, което се е занимавало с външно разузнаване в средите на емиграцията.

Причината името й да бъде оповестено е проверка на собствениците, управителите, директорите, заместник-директорите, главните редактори, заместник главните редактори, членовете на редакционните съвети, политическите коментатори, водещите на рубрики в "Литературен вестник" (след 1995 г.). Кръстева е била член на редакционния съвет на изданието.

Евтим Костадинов призна още, че след като са разкрили принадлежността на президента Георги Първанов към Държавна сигурност, е имало известен натиск върху комисията.

„Младите синове на страната са пръснати като пилци из чужбина… Досега имаха емиграция от интелигентни хора само Русия и Турция… Сега и България се нареди в тая редица на мракобесието…"

Рачо Стоянов, български писател, драматург и преводач, роден на 7 октомври преди 143 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...