Татяна Ваксберг, "Дойче веле"

Прилежен и взискателен. Педантичен. Един от добрите - нищо, че лесно се палел. Това е описанието на Лука Драганов - човека на Държавна сигурност, който е предавал в писмена форма разговорите си с Юлия Кръстева в Париж.

Името му нашумя през март тази година, когато Комисията по досиетата съобщи, че голямата философка и психоаналитичка Юлия Кръстева е била агент на комунистическите тайни служби. Кръстева отрече, а един от основните аргументи в нейна защита се състоеше в това, че в досието ѝ няма нито ред, написан от нея самата (ако не броим прихванатите от ДС лични писма и картички). Всичко е преразказ на думите ѝ, изготвен от щатни офицери на ДС, сред които и това запомнящо се име - Лука Драганов, комуто Юлия Кръстева изпраща картичка през 1972 година. Пестеливият текст на гърба на картичката съдържа обещание да се обади “след празниците” и завършва с лозунга “Да живее народната власт!”.

"Опитвах се да се отърва от него"

Журналистът Димитър Кенаров обръща внимание на факта, че днешната Юлия Кръстева има доста противоречива реакция към целия този епизод: “В интервю от тази пролет Кръстева обяви, че не познава никого с това име. По-късно пред “Ванити Феър” тя каза, че е изпратила картичката, но че написаното е било с ирония”.

Кенаров разказва, че предложил на Юлия Кръстева своята интерпретация на събитията: “че тя по някакъв начин е работила за ДС в началото на 70-те, като е имала за цел да помогне на семейството си, но че очевидно не е предоставила информация, способна да навреди”. Кръстева му отговорила така: “Официално заявявам, че моето положение не отговаря на Вашия прочит”. Отрекла всичко, което ѝ се приписва в досието, като нарекла документите “имагинерен конструкт”. А Лука Драганов описала така: “човек, който ми досаждаше (…) Опитвах се да се отърва от него”.

Един от бившите колеги на Драганов го описва по друг начин пред “Ню Йоркър” - като човек, консенсусно смятан в разузнаването за “прилежен и взискателен”. Кенаров добавя впечатления от личното кадрово дело на офицер Лука Драганов: “Докладите му са педантични, а началниците му са го смятали за извънредно надежден. В досието му Кръстева многократно се споменава като агент Сабина”. Последното уточнение се среща за първи път измежду стотиците публикации, посветени на случая.

Вторият офицер

За първи път се срещат и данни за втория офицер, с когото, според досието, се е срещала Юлия Кръстева - мъж на име Стоян Димитров Георгиев, законспириран под псевдонима “Петров”. Това е човекът, който е разговарял с Кръстева преди заминаването ѝ за Франция, а по-късно я срещнал в Париж, за да я предупреди кой ще се свързва с нея оттук нататък.

Стоян Димитров Георгиев е бивш заместник на първия секретар на Комсомола Иван Абаджиев, пише “Ню Йоркър”. По-късно той оглавява бюрото на службите във Виена и “често пътува до другите европейски столици, за да наглежда по-ниско поставени офицери и да вербува потенциални агенти”.

Източникът на тази информация е Атанас Кременлиев, бивш служител на разузнаването. Кенаров го е попитал дали е възможно тези офицери просто да са си измисляли, когато са предавали докладите, посветени на Кръстева. Отговорът бил категоричен: Не. Измислиците били присъщи на младите шпиони, които искали да направят кариера и затова преувеличавали, когато предоставяли информация.

Журналистът и бивш агент Владимир Костов, който също фигурира в досието на Кръстева, е преценил, че документите изглеждат автентични, а и разпознал в някои от тях собствения си стил на писане.

"Човекът в това досие не прилича на мен"

Кенаров е говорил с около петнайсет души в България и в чужбина, преди да напише обширната си статия. Освен с личното кадрово дело на офицера Драганов, той се е запознал и с много други документи на ДС от същия период, тъй като от години работи върху биографията на убития писател Георги Марков.

Една от най-удивителните черти на досието на “Сабина” е неговата обикновеност, пише авторът. Кръстева обзавежда апартаменти, ходи на почивки, изкачва се в кариерата, подава молби за паспорти, грижи се за бебе. Ловко лавира и се договаря с недоучили разузнавачи, но в останалото няма извънредност. През април Кръстева каза пред германския “Ди Цайт”: “Човекът в това досие не прилича на мен”.

Според Кенаров, всички тези документи действително може да изглеждат като “имагинерни конструкти”, както ги определя Кръстева, доколкото имат колективно авторство, а и са писани от не особено талантливи и не много проницателни автори. “Такива документи по правило са осеяни с идеологически жаргон, злонамерени пристрастия и фактологически неточности, а и достигат до нас в непълен вид. Но и нашето знание за миналото е винаги непълно. Наративът на „Сабина" не може да ни каже коя е в действителност Юлия Кръстева, но това не го прави неверен. Както беше казал убитият в Лондон писател-дисидент Георги Марков, “има ужасно разминаване между човека и фактите, които той произвежда”.