"ДОЙЧЕ ВЕЛЕ"

81-годишният Филип Солерс е един от най-известните френски интелектуалци. Той е основател на авангардното движение и издание "Тел Кел" (Tel Quel), в което участват Ролан Барт, Мишел Фуко, Жак Дерида, Умберто Еко, Марслен Плене, Юлия Кръстева и други.

Солерс наруши мълчанието

В неделя Солерс посети една литургия в памет на покойния папа Йоан Павел Втори във Венеция, пише "Франкфуртер алгемайне цайтунг" и припомня за подозренията, че неуспешният атентат срещу Йоан Павел Втори през 1981 година е бил замислен от съветските и българските тайни служби заедно с ЩАЗИ. Ден след литургията Филип Солерс наруши мълчанието по случая "Юлия Кръстева". На уебстраницата на "La Règle du jeu" ("Правилата на играта") - списание за литература, философия, политика и изкуство, чийто издател е видният френски интелектуалец Бернар-Анри Леви, Солерс дава воля на гнева си и между другото пише:

"Защо старите български тоталитарни тайни служби сега публикуват "архиви" срещу Юлия Кръстева, които тя гневно опровергава? Защо реномирани вестници като "Ле Монд" и "Л‘Обс" повтарят тази невярна информация?"

В тази връзка "Франкфуртер алгемайне цайтунг" коментира, че Солерс като някой Дон Кихот се бори срещу теорията на заговора между съветските, българските и френските тайни служби, хванати ръка за ръка с комунистическата преса и с лявата публичност под егидата на Путин.

Самият Солерс смята, че статията за "Аферата Кръстева" в "Льо Монд" неслучайно е била публикувана редом с информацията за отравянето на агента Сергей Скрипал, както и че неслучайно авторът на статията в "Л‘Обс" е български журналист от София, става ясно от публикацията му в "La Règle du jeu".

По-нататък в своя гневен изблик Филип Солерс разчиства сметките си с още един от атакуващите Юлия Кръстева – "умствено изостаналия", "набеден писател" Фабрис Плискен, "внук на съветолог". Настъплението срещу Кръстева се било превърнало в "популистко-фашистки фестивал", срещу който се възправили поне смелите демократи в България, пише Солерс. Той гневно протестира срещу опита да се възроди Студената война и духът на Джон Льо Каре, срещу "черно-бялото кино" на миналото и глупавото невежество на новите поколения, най-вече в левия спектър.

ФАЦ говори за "реторичен амок"

По повод неговото есе "Франкфуртер алгемайне цайтунг" пише:

"На своята уебстраница Юлия Кръстева на два пъти опроверга обвиненията и заплаши със съд онези, които ги повтарят. Реторичният амок на Солерс подкопава защитата й и дава доказателство за отчаянието на обвиняемите, с които вече от две седмици не се е солидаризирал нито един френски интелектуалец. Единствено историчката Соня Комб, която живее в Берлин и е авторка на книга за ЩАЗИ, напомня за презумпцията за невиновност и призовава към сдържаност. "Архивите могат да бъдат и извор на дезинформация", пише Комб в "Льо Монд".

 

  • ПЪТЕПИС

    "Утре не съществува. Има само днес" - Карибите отвътре

    • Доминиканците са благи и добронамерени хора;
    • Майката тук е на почит, от бащите никой не се интересува, защото майката на децата е сигурна, а бащата никога не е;
    • В Доминикана вечерно време се кара само на дълги светлини. 

Хайде, братя българи,

към Балкана да вървим.

Там се готви бой юнашки

за свобода, правдини. 

Цветан Радославов, автор на оригинала на българския химн, роден на 19 април преди 162 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„И аз слязох“ - завещанието на Владимир Зарев

 

Писателят стриктно се придържа към евангелския текст, самият той се стреми да бъде стегнат, лапидарен, обран, ефективен, бяга от многословието...

Възродени звездни мигове от оперното изкуство

 

„Запленени от сцената“ от Огнян Стамболиев – книга от портрети на оперни творци

Дневникът на Борис Делчев – разрез на соцепохата

 С какво обаче записките на литературния критик са чак толкова опасни? Двадесет години след първата публикация, когато страстите са стихнали, а и почти никой от действащите лица вече не е сред живите, те вече се четат по друг начин.