81-годишният Филип Солерс е един от най-известните френски интелектуалци. Той е основател на авангардното движение и издание "Тел Кел" (Tel Quel), в което участват Ролан Барт, Мишел Фуко, Жак Дерида, Умберто Еко, Марслен Плене, Юлия Кръстева и други.
Солерс наруши мълчанието
В неделя Солерс посети една литургия в памет на покойния папа Йоан Павел Втори във Венеция, пише "Франкфуртер алгемайне цайтунг" и припомня за подозренията, че неуспешният атентат срещу Йоан Павел Втори през 1981 година е бил замислен от съветските и българските тайни служби заедно с ЩАЗИ. Ден след литургията Филип Солерс наруши мълчанието по случая "Юлия Кръстева". На уебстраницата на "La Règle du jeu" ("Правилата на играта") - списание за литература, философия, политика и изкуство, чийто издател е видният френски интелектуалец Бернар-Анри Леви, Солерс дава воля на гнева си и между другото пише:
"Защо старите български тоталитарни тайни служби сега публикуват "архиви" срещу Юлия Кръстева, които тя гневно опровергава? Защо реномирани вестници като "Ле Монд" и "Л‘Обс" повтарят тази невярна информация?"
В тази връзка "Франкфуртер алгемайне цайтунг" коментира, че Солерс като някой Дон Кихот се бори срещу теорията на заговора между съветските, българските и френските тайни служби, хванати ръка за ръка с комунистическата преса и с лявата публичност под егидата на Путин.
Самият Солерс смята, че статията за "Аферата Кръстева" в "Льо Монд" неслучайно е била публикувана редом с информацията за отравянето на агента Сергей Скрипал, както и че неслучайно авторът на статията в "Л‘Обс" е български журналист от София, става ясно от публикацията му в "La Règle du jeu".
По-нататък в своя гневен изблик Филип Солерс разчиства сметките си с още един от атакуващите Юлия Кръстева – "умствено изостаналия", "набеден писател" Фабрис Плискен, "внук на съветолог". Настъплението срещу Кръстева се било превърнало в "популистко-фашистки фестивал", срещу който се възправили поне смелите демократи в България, пише Солерс. Той гневно протестира срещу опита да се възроди Студената война и духът на Джон Льо Каре, срещу "черно-бялото кино" на миналото и глупавото невежество на новите поколения, най-вече в левия спектър.
ФАЦ говори за "реторичен амок"
По повод неговото есе "Франкфуртер алгемайне цайтунг" пише:
"На своята уебстраница Юлия Кръстева на два пъти опроверга обвиненията и заплаши със съд онези, които ги повтарят. Реторичният амок на Солерс подкопава защитата й и дава доказателство за отчаянието на обвиняемите, с които вече от две седмици не се е солидаризирал нито един френски интелектуалец. Единствено историчката Соня Комб, която живее в Берлин и е авторка на книга за ЩАЗИ, напомня за презумпцията за невиновност и призовава към сдържаност. "Архивите могат да бъдат и извор на дезинформация", пише Комб в "Льо Монд".
