МАРГАРИТ ЖЕКОВ
От едно позоваване на писателя Васил Лазаров, мисля, узнах, че проф. Светлозар Игов, проникновеният тълкувател на Андрич и Йовков, и автор на знаменитата “История на българската литература”, ме е нарекъл в личен разговор с Лазаров “най-добрият християнски поет в българската литература”. (Когато споделих с поета Марин Георгиев новината за тази неочаквана висока оценка, той отвърна: “Аз ги запознах, аз запознах Лазаров със Светлю!”)
След такава похвала всеки автор би възкликнал в себе си думите на гения: “Стига ми тази награда...”, но писателят всъщност винаги копнее похвалата за него да е на хартиен носител, да е «черно на бяло», както казва народът, а не да се рее под сурдинка като легендарно устно изказване на даден прочут интелектуалец.
Днес разбирам защо проф. Светлозар Игов никога не написа статия за моето творчество: ако неговото твърдение, че съм като Далчев, е вярно, неминуемо трябва да се сбъдне сходството и с друга особеност на Далчевата творческа участ: славата да е и за мен като любовница, както гласи знаменитият фрагмент на автора на “Ангелът на Шартър”: “да я виждам само от време на време и скришом от другите”.
За щастие дописката на журналиста Лъчезар Илиев, поместена във в. “Новинар юг” под заглавие “Игов сравни хасковски поет с Далчев” като отзив за представянето на стихосбирката ми “Естества” (издателство “Литературен форум”, София, 2010) в хасковското читалище “Заря”, съдържа и кратко позоваване на словото на проф. Светлозар Игов в случая: “Стиховете на Маргарит Жеков напомнят за философските разсъждения на любимия му поет Далчев. В тях се долавя и близост с Александър Геров. Пределната икономия на езика, която Жеков използва в голяма част от творбите си, ражда блестящи терцини, наподобяващи хайку поезия с неизчерпаем смисъл”.
Смайващата оценка на проф. Светлозар Игов за моята поезия бе повторена по неочакван начин и с оглед на моята скромна особа. Това се случи по време на срещата ни на софийския площад “Журналист”, на който се бяхме уговорили да се видим, за да може професорът да ми предаде препоръката си за приемането ми в Съюза на преводачите в България (СПБ), за която го бях помолил. Професор Игов предложи да отидем в малко кафене на ул. “Цанко Церковски”, намиращо се недалеч от площада, за да ми предаде там препоръката. И докато вървяхме към кафененцето, започнали неизбежния литературен разговор, прочутият литературовед обърна глава към мен и неочаквано рече: “Ти си като Далчев…” Бях толкова изумен от това изказване, че не можех да кажа нищо. За щастие Игов ми даде препоръката си в два екземпляра, така че можах да запазя втория в архива си.
Следващата ми опитност с проф. Светлозар Игов бе едно пътуване от София до Плевен с легендарното пежо на поета Марин Георгиев по повод награждаването в литературния конкурс “Петър Ковачев” през 2010 година, при което наш спътник бе и синът на белетриста и поета Петър Ковачев – режисьорът, журналистът и телевизионният продуцент Роберт Ковачев. Бях отново смаян от изказване на Игов – този път от отрицателното му мнение за Людмила Живкова: “Батето я е придружавал при посещенията й в чужбина и я е използвал за прикритие: докато тя е произнасяла речи за “Знаме на мира”, Славков е продавал оръжие…”
Последната ми изумителна преживелица с проф. Светлозар Игов бе една наша неочаквана среща на ул. “Детелин войвода” в софийския квартал “Редута” през една топла лятна привечер. И докато при разходката ни на ул. “Цанко Церковски” проф. Игов бе отвърнал на моето нескрито възхищение от красивите джипове, паркирани покрай улицата със стряскащата вметка: “На колко ли хора са отрязали главите, за да им дадат джип?”, сега знаменитият литературовед ме жегна с изказване, изразяващо крайно отчаяние: “От мафията отърване няма…”
Бих нарекъл Светлозар Игов Стамболов на българското литературознание – и то далеч не само защото той с брадичката си и физически приличаше на гениалния държавник, а неговата рождена дата бе само с един ден по-ранна от тази на министър-председателя, поета и регента Стефан Стамболов, отдалечена времево 101 години подир раждането на търновеца. Проф. Игов имаше смел и решителен характер, а изказванията му относно недостойните личности (“тези момченца”), които обезславяха България и българската литература, думите му буквално свистяха като меч.
При изказването му относно невъзможността за отърване от мафията бях му възразил, че и комунистите са души за спасение и че Спасителят предлага и на тях покаяние за (вечен) живот, но Игов отвърна скептично: “Комунистите няма да се покаят”. Все пак Игов, като мъдър и начетен човек, със сигурност е схванал моя намек за духовния изход, чрез който може да се надмогне мафията, както и всяко друго проявление на сатанинскто: “А те го победиха с кръвта на Агнето и със словото на своето свидетелство…” (Откровение 12:11, първа част). А колкото до застрашения наш земен живот в тази битка, имаме утехата на Словото и по тази тема: “Живеем ли, умираме ли, Господни сме” (Римляни 14:8, последна част). Мисля, че Игов, със своята посветеност на Словото, изживя живота си именно със споменатата в Римляни 14:8 духовна принадлежност.
10.11.2025
