МАРИН ГЕОРГИЕВ

Запомнил съм как в началото на 90-те ИвйлоЗнеполски я определи така: Демокрацията е процедура.

Предполагам и на мнозина, ако си го признаят, това бе неясно, както тогава и на мен. Неясно, защото не бяхме го виждали на практика.

Сега е от видимо по-видимо: трябва голямо търпение, за да изчакаш процедурата с безкрайните ѝ протакания, отлагания, извъртания, доуточнявания и множественост от гледни точки и факти. Направо да вдигнеш ръце от нея и да я помислиш за горски дебри или древния лабиринт. Подобни са и дните на демокрацията: протяжни, обикновени, делнични, лишени от резкия движения и победи, препълнени със скучни задължения, упоритост, изтощителен труд, докато постигнеш успех. Къде-къде по-лесно е да си в авторитарен или тоталитарен режим. Лишен си от индивидуални права, иззети от държавата и служителите ѝ на тайни и явни нива, но пък си преосигурен, дори не съзнаваш, че всъщност си окован с невидими вериги; дажбата ти е  безспорна и нараства с подчинението ти, което те издига в ѝерархията; покорството и сервилността добре се заплащат.

Плебсът е още по-доволен: има за насъщното, ако не стига – ще открадне от държавното, а и може да се еманципира спрямо властта: в тесен кръг, с пръст на уста шушука срещу нея, разказва и хихика  вицове. Под сурдинка, изживява се като смел, компенсира робската си участ с тази мъничка страхлива свобода, а който си изпусне нервите, или надиграе цензурата, се изживява и като герой. Особено пък тия, които се имат за не-плебс. Сред тях отвреме навреме избухват тихи бури, които властимащите бързо потушават. До новото им припламване. На това заключение ме навежда споделеното от Яна Левиева, че когато поканили с Георги Ангелов Милчо Левиев на обяд, десетилетия живял в свободния сеят, той, припомняйки си социализма, казал: Тогава беше по-хубаво. Дори можешеи да си в опозиция…

Щом дори той мисли така, то значи че преди да стане обществен строй, социализмът, авторитаризмът, тоталитаризмът дремят в човека. А като се сетя за онова време, казвам си Боже, каква опозиция: Радой Ралин се беше превърнал в шут, за да каже някои неправици; а нима не бяха такива и хората около барабанчето на Джони Пенков, възприемани несериозно, като смешници; а не се знае дали и не бяха съгласувания, договорен и позволен бунт за отпушване на парата.

Но когато властниците се усетиха, че така само повдигат реномето им: извадиха от нафталина изолираните повече от десетилетие Николай Кънчев, Константин Павлов и Биньо Иванов, припознаха ги, а късният бунтар Борис Христов бе възнаграден с извънмерна и непосилна слава и изгодна синекура. И всички изброени приеха тихомълком предложеното им статукво. Зъбите на протеста и опозицията бяха в началото избивани, а с укрепването на властта все по-сръчно и безболезнено вадени от все по-квалифициращите се зъболекари. А когато се преоблякоха като демократи, дори възкресиха, за да го употребят за новия си имидж, и убитият от тях Георги Марков.

А сега всеки е в опозиция на всеки и кого първо да забележиш…

Демокрацията не е героична и няма герои. Тя е всекидневна еднообразност, която стъпка по стъпка придвижва цивилизацията напред.

И в това е нейното непосилно за всеки геройство.

27.01.2022

  • В ПАМЕТ

    Сбогуване с Алек Попов

    АЛЕК ПОПОВ (1966-2024)

    • Спомени и оценки на популярни български писатели за автора на "Мисия Лондон"
     
  • ПОЗИЦИЯ

    Нобелисти: Край на толерантността към режима на Путин!

     Под това заглавие над 40 носители на нобелови награди се обърнаха към света с призив "световните лидери и всички хора с добра воля да се откажат от всякакви илюзии за Путин и неговия престъпен режим". Той е отворен за присъединяване

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПРИЗНАНИЕ

    Похвално слово за Кирил Кадийски

    От столицата на поезията Париж.

    • „Той, Кирил Кадийски, е митологичен кон от квадригата на българските класици, които са сред нас и теглят колесницата на Словото“.
  • ИНТЕРВЮ

    "Россия - като чудовището на Франкещайн..."

    "Много скоро Путин, Руската федерация и руснаците ще претърпят военна и репутационна катастрофа, след която ще бъдат презирани и мразени от целия свят", казва Кънчо Кожухаров, автор на книгата „Империята на Пошлостта“

„Хората се делят на капиталисти и социалисти. И двете страни се нуждаят от пари. Разделя ги начинът, по който изкарват парите си. Ако капиталистът се нуждае от пари – работи усилено. Ако социалистът се нуждае от пари – напуска работа и дори подбужда другите да го направят.“

Виктор Суворов, съветски разузнавач и писател, роден на 20 април преди 77 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Камъните на Сизиф

Няколко са основните стълбове на „Камъчета под езика“: владеене на пластиката – в портретите на Георги Мишев, Петър Алипиев, Константин Павлов, Никола Инджов например с рядко срещаното умение да предаде психическото чрез физическото; литературно-критическият анализ – за Марко Ганчев, Първан Стефанов, Атанас Далчев...

Защо обичаме лошото време

 

Привидно семпъл, камерен, скромен, но така въздействащ! Заслугата е безспорно на Яна Лекарска

Книга за малките големи неща

Клер Киган е един от силните гласове на съвременната ирландска литература с вече няколко отличия зад гърба си