МАРТИН МАРИНОВ

Мощта на лятото си личи най-ясно, ако рано сутрин застанеш под асма: листата са надвесили плътно зеления си покров, но светлината е толкова силна, че преминава и през тях: през структурата на плътното листо, през съдържащата се в него преграда и дори през формата му - както рентгеновите лъчи през материята.

Хрумна ми това сравнение, не защото в него има нещо изключително, или е някакво прозрение, а защото има и такива автори. Наблюденията и обобщенията им са като тази ранна, неотразима и всепроникваща светлина: успяват да осветят всяко ъгълче и всяко петно от останалото в сянка битие. С отделна реплика, с кратко описание, с вглеждане в на пръв поглед ясни, но въпреки това невидяни неща - и ги осветяват.

Такава е книгата на Марин Георгиев "Камъчета под езика" - за мен жанрово неопределена, но точно като самия живот, в който няма отделни жанрове, а всичко е просто Битие. Живот. И смърт.

Чета я бавно, на трудни глътки, както се пие скъпа вода, вода, която може да те спаси, ако не я профукаш лекомислено, знаейки че наблизо няма вода. Рядка книга!

Аз не зная как се прави вкусно ядене, но когато ям, го разпознавам: по отделни нюанси в него, по специфичната му принадлежност към храната изобщо, и главно по дълбочината на вкуса. По критическата добросъвестност, която не се провира срамежливо, а мощно се долавя от всеки ред на изстраданите и проумени детайли на живия живот.

"В драмата на победените е скрито бъдещето на тържествуващите победители" - отбелязва той, без да обяснява защо. И нима е нужно?! Или - "Стиховете проговарят истински, когато авторите им замълчат завинаги". Или "Влюбеният е загубил предварително"... Книга-сентенция.

Поет и мемоарист, публицист и издател, Марин Георгиев е автор, който може и трябва да се чете внимателно и задълбочено, каквото е всичко, написано от него - и за пореден път се убеждавам, че той и не може да бъде четен по-различно, защото тогава човек ще ощети себе си, не него. Написаното от него е амалгама от автобиография, история, литература и конюнктура, строги и точни наблюдения на писатели и поети, на характерите и поведението им, както и превъплъщенията им и преди, и сега. С две думи - движението на живота по широкия му и непознат друм. Топло, вкусно слово, което трябва да се яде, както се яде сладко - бавно и с малка лъжичка. За да се усети не само дълбокия му вкус, а и да се запомни, както се помни бутикова дреха - шита ръчно, с много въображение и любов към ценителите.

„Жените владеят света. Няма нужда да спорим, защото те знаят какво правят. Питай Наполеон. Питай Адам. Питай Ричърд Бъртън или Ричи Самбора. Много мъже са рухнали.”

Джон Бон Джоуви, американски музикант, роден на 2 март преди 62 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Дюн“ - една впечатляваща суперпродукция

 

Вторият филм е съвършен в техническо и визуално отношение.

Опера без... текст?!

 

 

И все пак германската композиторка от румънски произход Адриана Хьолцки вече направи този абсурден авангардистки опит

Между документалното и въображението

 

„Мери. Раждането на Франкенщайн“ – фокус на текста е вглеждането в творческия процес, довел до създаването на най-популярния роман на Мери Шели