МАРТИН МАРИНОВ
Мощта на лятото си личи най-ясно, ако рано сутрин застанеш под асма: листата са надвесили плътно зеления си покров, но светлината е толкова силна, че преминава и през тях: през структурата на плътното листо, през съдържащата се в него преграда и дори през формата му - както рентгеновите лъчи през материята.
Хрумна ми това сравнение, не защото в него има нещо изключително, или е някакво прозрение, а защото има и такива автори. Наблюденията и обобщенията им са като тази ранна, неотразима и всепроникваща светлина: успяват да осветят всяко ъгълче и всяко петно от останалото в сянка битие. С отделна реплика, с кратко описание, с вглеждане в на пръв поглед ясни, но въпреки това невидяни неща - и ги осветяват.
Такава е книгата на Марин Георгиев "Камъчета под езика" - за мен жанрово неопределена, но точно като самия живот, в който няма отделни жанрове, а всичко е просто Битие. Живот. И смърт.
Чета я бавно, на трудни глътки, както се пие скъпа вода, вода, която може да те спаси, ако не я профукаш лекомислено, знаейки че наблизо няма вода. Рядка книга!
Аз не зная как се прави вкусно ядене, но когато ям, го разпознавам: по отделни нюанси в него, по специфичната му принадлежност към храната изобщо, и главно по дълбочината на вкуса. По критическата добросъвестност, която не се провира срамежливо, а мощно се долавя от всеки ред на изстраданите и проумени детайли на живия живот.
"В драмата на победените е скрито бъдещето на тържествуващите победители" - отбелязва той, без да обяснява защо. И нима е нужно?! Или - "Стиховете проговарят истински, когато авторите им замълчат завинаги". Или "Влюбеният е загубил предварително"... Книга-сентенция.
Поет и мемоарист, публицист и издател, Марин Георгиев е автор, който може и трябва да се чете внимателно и задълбочено, каквото е всичко, написано от него - и за пореден път се убеждавам, че той и не може да бъде четен по-различно, защото тогава човек ще ощети себе си, не него. Написаното от него е амалгама от автобиография, история, литература и конюнктура, строги и точни наблюдения на писатели и поети, на характерите и поведението им, както и превъплъщенията им и преди, и сега. С две думи - движението на живота по широкия му и непознат друм. Топло, вкусно слово, което трябва да се яде, както се яде сладко - бавно и с малка лъжичка. За да се усети не само дълбокия му вкус, а и да се запомни, както се помни бутикова дреха - шита ръчно, с много въображение и любов към ценителите.
