ВЕНИ МАРКОВСКИ, фейсбук
Много рядко коментирам публично книги, защото не съм критик, но в случая не мога да не направя изключение, защото става дума за новата книга на един стар приятел - поета Марин Георгиев - "Заговорът на мъртвите".
Познавам лично голяма част от хората, за които той си спомня (някои от които са вече покойници), знам за някои от описаните случки. Това, което споделям с вас, уважаеми приятели, са изводите, до които стигнах, след като прочетох книгата:
Марин Георгиев е успял да оцелее в социализЪма на Живков и да се опази като човек, който идва от селото, но никога не е бил селянин (в онзи смисъл на думата, който в България при соца имаше негативно значение, иначе селяните са онези, които опазват духа на българите през вековете!), а винаги е бил поет.
Много творци се поквариха при социализма, докато Марин Георгиев остана хем непокварен, хем непокорен. Много рядко се срещаха такива хора по онова време.
И може би най-важното: Марин Георгиев Н Е Л Ъ Ж Е. Когато пише книги, той просто не може да лъже. Това е ценно качество за всеки писател, но особено важно, когато се пишат спомени. Тези на Марин Георгиев са като хирургическа операция: докторът казва на пациента какво му е, след което взима скалпела и реже. Единствено цялата истина може да ни спаси и Марин Георгиев го е разбрал. При това той методично си е водил бележки и си пази старите писма, за да може да ги използва днес.
Донякъде книгата му прилича на спомените на писателя Кирил Христов, който ги пише с указанието да се издадат 50 години след смъртта му, но те са издадени по-рано, защото наложената от Сталин болшевишка система искаше да ни покаже колко зле е било положението при царското управление.
"Заговорът на мъртвите" ни показва, че когато има свидетели и те не се страхуват да говорят, тогава всеки сам може да види как и в най-нечовешката система (каквато сталинската безспорно беше!), може да има х о р а, може да има нормалност, може да има изкуство, може да има поезия.
Когато я прочетох, единственото, което ме вълнуваше е: ще има ли продължение! Даже не дали ще има, а кога ще го има. Надявам се, че Марин Георгиев ще публикува още спомени, в които ще сподели своите наблюдения не само за известни писатели като Ивайло Петров или Емилиян Станев, но и за всички, за които си е правил труда да води бележки. Историята трябва да се знае, а поетът Марин Георгиев се оказва по-добър разказвач на история от всички, които съм чел до момента. Това може би се дължи на факта, че той не зависи от хората, които описва, но аз си мисля, че дори и да зависеше, той пак би описал всичко така, както се е случвало. Защото, както авторът споделя в един документален филм за него, след всичкото му учене и писане, днес той използва знанията, получени от дядо му преди повече от 70 години. И тук се крие силата на перото му (по-скоро на клавиатурата, де): че не се е откъснал от корените си, че черпи силата си от тях.
