Марин Георгиев стана носител на Международната литературна унгарска награда "Паметна сабя "Балинт Балаши", съобщи segabg.com. Наградата е основана прeз 1977 г. и досега е връчвана 21 пъти. Това се прави всяка година в деня на Балинт - 14 февруари. Тогава един унгарски поет и един чуждоезичен поет преводач получават сабя от някоя от унгарските крайгранични крепости от ХVI век. Сабята е ръчно изкована от унгарски оръжеен майстор. Тази година за 22-ри път наградата бе връчена на тържествена церемония в гобленната зала на престижния хотел ,,Гелерт" на българския поет и преводач за заслуги в художествения превод на унгарска литература и на унгарския поет Ласло Лазар.

БАЛИНТ БАЛАШИ е унгарски войн, поет, преводач и основател на унгарската лирическа поезия.  Роден е на 20 октомври 1554 г. Писал е на унгарски, словашки и турски език. Любовната му лирика се отличава с оригиналност, но е повлиян от Данте и Петрарка.

 

  • НА ФОКУС

    За политиците и културата (без бахура)

    „Защото много от големите постижения на цивилизацията тръгват от Европа. Свободната, либерална демокрация е само едно от тях, не най-маловажното. Тя гарантира свобода на словото, равноправие. Гарантира разделението на властите. Гарантира свободата в изкуството...“ 

„Оригинален писател не е този, на когото никой не подражава, а този, на когото никой не може да подражава.“

Франсоа Рене дьо Шатобриан, френски писател, роден на 4 септември преди 258 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

По хълмовете на времето и отвъд тях (ревю)

 

„Варко“ е доказателство за писателска зрялост на Емил Андреев и неподправеното му майсторство.

Свободата на изразяване (ревю)

 

Романът на Ванцети Василев „Всичко е джаз“ се чете на един дъх. Писан с перо, потопено в болката и радостта на най-съкровените преживявания на автора...

Единствената писателска грешка (ревю)

 

„Позиции 2020“ – Уелбек срещу Сартр, политиката и самия себе си