По повод 80-годишнита на поета Марин Георгиев SKIF публикува негови стихове.
ТРИ
Три - сиви...
Ал. Блок
Три - сиви! - леко третото жълтее.
Под навеса порухнал ги окоти.
На тайно, дето слънцето не грее.
Все там ли ражда се животът?
Потънали на мрака в слепотата,
подобно червеи, те гърчеха се слепи.
Единствено на майка им кърмата,
да стигнат светлината ги подкрепяше.
И тя нахлу, докрай изпълни погледа,
не могат да я поберат очите!
Добиват миризмите цвят и форма
и няма нищо скрито и покрито.
Но и страхът роди се с красотата
на Божия разцъфнал свят наоколо.
Едва-едва нагазват тишината.
И всяка стъпчица е болка.
13.07.2012, петък, Ярема
ПЪРВЕСКИНЯ
На Маргарит Жеков
На свечеряване, връз топлата земя ги кърми.
А те, от сладост са така залепнали,
че да разцепват небесата гърмове,
за всичко глухи са и слепи.
Довчера слепи, ето ги - щапуркат.
Ушите щръкнали - от всичко удивени!
Едното - жълто, сиво-черни - другите...
- Баща - незнаен. Знаят само майката рождена.
Тя, просната щастливо-морна! -
и любовта ѝ с млякото изтича -
безмълвно е очи притворила -
най-силно безсловесно се обича!
Не смее топлината да отстъпи.
Не смее да пристъпи хладината.
От страх да не запее, дроздът пъхва
главицата си под перата.
05.07.2012-13.02.2017, Ярема, София
СУТРИН РАНО
Разшумват листата
зелени, зелени;
ручи светлината,
кипи и се пени -
ту в бяло, ту в жълто,
ту в синьо, в златисто
денят преизпълва,
с каквото си иска...
Растат небесата,
росата избива
и чуй: тишината
е тъй приказлива.
И в цялото радостно
жужене, цвъртене
отнякъде жалостно
все нещо простене.
Все някой се лута.
През паузи къси,
писука, мяука
и майка си търси...
27.08.2012, Ярема
МАЙКА
От предиобедния лов се връща...
Върви едва и се поклаща натежала.
А те прескачат се и преобръщат,
под лешника се свират щом прижари.
Глава навела, спира посред боба цъфнал:
измяква тъничко, с писукане на квачка,
и сякаш че стояли са цял ден на тръне -
към нея презглава светкавично изскачат.
И тя, и те - накуп - в превара мъркат...
Досущ човешко им е щастието!
И на листата сенките по тях помръдват,
редуват се със слънчевия блясък.
Така нашарени, глави надигат жадно!
Изцяло права - сяда и с глава нагоре,
готова да засити всички гладни.
Те впиват се в зърното животворно.
Извън света, като заспали са, замират...
Опашчиците даже не пошавват.
Тя, сладостно-замижала, внезапно взира се,
тревичката най-слаба да потрепне даже...
17.07.2012, Ярема
УНЕС
Бог въздъхне - вятър лъхне...
П. К. Яворов
Какво да искам - цъфна бобът,
зазря и първия домат;
три котенца окоти котката,
а розата разкрехна цвят.
Какво да искам - ей го - борът,
като преди си е зелен.
Мирише на косено дворът.
А славеят е осенен.
И облаче се изтърколи...
Наваля, къдри се, кълби;
че лятото ще свърши скоро
предизвистява може би.
Разсънно шушне тишината.
На вятъра сами, в поклон,
дърветата, дори цветята,
глави привеждат, лист, и клон.
И няма дъно небесводът -
въздига се - като с крила!
Полюшва ме едва природата,
тъй както мама ме люля...
Прозрачен, вятърът невидим е...
Щом иска, ще ме отнесе.
Невъзвратимо и завинаги...
Но все ми е едно... И все
едно къде ли...
(Все ли...)
11.07.2012, Ярема
* * *
Върховете -
натрупана тишина.
Дърветата - сенки увехнали.
Над всичко - луна.
Звездите излизат на паша.
Не пошавват ни треви, ни листа.
Цялото време е наше.
Скоро - и вечността.
19.06.2014
