Та казвам аз,

понеже няма

олио

и хлябът е

от мъката по-чер,

един е лозунга:

Терора долу!

Съюз със СССР!

Никола Вапцаров ,,Селска хроника“

--------

МАРИН ГЕОРГИЕВ

 Понеже няма олио… 

(А ако го има е скъпо). 

Не е ли липсата му първия знак на войната?!

И сега така започна… 

Спекулата развърза страховете, възкръснаха опашките, позабравеният двойник на соца, а на една чакащият дори почина… 

Като не може да създаде живителен стандарт за народите си, СССР/Русия разваля стандарта на другите народи. 

И тогава. И сега.

(Как да няма социална справедливост?!)

Ами хлябът?

И той – чер… Метафора, ама не дотам: – пак скъп, и все по-скъп (у нас и с, и без ДДС).

Даже и терор има: изгонени са цели 70 руски дипломата. Как може? Сега ще си докараме война… 

Не, не е 1940. По-лошо – 2022 е!

Соболевата акция днес е чрез непрестанния руски фейк и воя на т. нар. русофили, (все нямат свършек!)

1940 г., все още не сме в никакъв съюз. За просъветска агитация Вапцаров е арестуван, пуснат под гаранция, съден и… оправдан. Но случаят е вид предупреждение за възможно наказание при престъпване на националния интерес. (Което той, разбира се, пренебрегва).

Днес е по-зле: България си затваря очите за каквито и да е правни мерки.

В ЕС и НАТО е. 

Но пак – фашистка! (Според лидера на ,,Възраждане“ – Възраждане – най-родитбения къс от историята на България, скверно употребена за партийни и антибългарски цели).

А дали може и да е инак?!

Ето откъс от показанията на поета от 1942 година, за случилото се около 10 февруари същата година:

,,Човекът от Видин бе към 25 г. младеж, среден ръст, слаб, добре облечен, рус и с бръсната брада, но доколкото си спомням, имаше мустаци. Запитах го за икономическото положение в техния край – чувства ли се недостигът на хляб и на други продукти и има ли някакво недоволство във връзка с този недостиг. Младежът ми направи извънредно добро впечатление поради своята откровеност. Той ми отговори: „Вижте какво, нашият край е земледелски. Хората са си скрили хляб и нужда не чувстват. После всеки си е заклал прасе и мазнини има. Така че недоволство на икономическа база няма. Обаче радостното е това, че въпреки това населението желае победата на Съветския съюз. Хората са настроени против всички други: и германци, и англичани, и американци. Държат се за „Дядо Ивана““. (стр. 248, Марин Георгиев ,,Третият разстрел“, С 1993).

Двадесет и пет годишният младеж опровергава не само написаното от поета през декември 1940 за олиото и хляба, но и потвърждава вечната българска хроника: Щом една и съща история толкова пъти се повтаря, значи никога няма да бъде научена и повторението е майка на незнанието!

Разликата между старата и новата хроника е, че след като е минал през съветско-руската матрица, българинът е не само без олио, но и без свинска мас.

06.07.2022